кипиш, мин. св. кипях, мин. прич. кипял, несв. 1. За
течност,
тесто, гроздов сок, чувства —
кипвам и
задържам така състоянието си определено време. Водата е кипяла, кипяла и изкипяла. Гроздовата маса кипи няколко дни. В сърцето й кипяха противоречиви чувства. 2. Прен. За живот, дейност — протичам активно, оживено, динамично, шумно. Тук преди много години е кипял живот. // същ. кипене, ср. • Вря и кипя. Разг. За дейност, чувства — протичам буйно, динамично. На строежа вреше и кипеше. • Врял и кипял. Разг. Който е извършвал дълго тази дейност; много опитен, знаещ. Аз съм врял и кипял в тия работи.