| Буква И |
|---|
| издигам - издигаш, несв. и издигна, св. 1. Какво/ кого. Придвижвам нагоре, вдигам. Издигам дете нагоре. Издигам ръка. Издигам пушка. Издигам... |
| издигна - издигнеш, мин. св. издигнах, мин. прич. издигнал, св. — вж. издигам. |
| издирам - издираш, несв. и издера, св. ; какво/кого. Дера, драскам по цялата повърхност. Издрах си краката от храстите. — издирам се/издера ... |
| издирвам - издирваш, несв. и издиря, св. 1. Кого. Търся по всякакви начини неизвестно по местонахождението си лице или предмет; проучвам. Изд... |
| издиря - издириш, мин. св. издирих, мин. прич. издирил, св. - вж. издирвам. |
| издишам - издишаш, несв. 1. За нещо, пълно с въздух под налягане — изпускам въздух през отвор. Гумата издиша. 2. Прен. Разг. За предмет или ... |
| издишвам - издишваш, несв. и издишам, св.; какво. Изхвърлям от дробовете си поетия въздух или дим; изпускам. // същ. издишване, ср. |
| издишен - издишна, издишно, мн. издишни, прил. Който се получава при издишване. Издишна струя въздух. |
| издокарам - издокараш, св. — вж. издокарвам. |
| издокарвам - издокарваш, несв. и издокарам, св. 1. Какво. Направям, измайсторявам, изработвам много добре. Издокарах ти много хубава рокля. 2. ... |
| издоя - издоиш, мин. св. издоих, мин. прич. издоил, св. — вж. издоявам. |
| издоявам - издояваш, несв. и издоя, св. 1. Какво. Доя докрай. 2. Прен. Пренебр. Кого. Вземам от някого за себе си всичко, което е възможно, в... |
| издраскам - издраскаш, св. — вж. издрасквам. |
| издрасквам - издраскваш, несв. и издраскам, св.; какво/кого. Драскам по цялата повърхност. - издрасквам се/издраскам се. Покривам се с драскоти... |
| издращя - издращеш и издращиш, мин. св. издрасках и издращих, мин. прич. издраскал и издращил, св. Издраскам. |
| издребнея - издребнееш, мин. св. издребнях, мин. прич. издребнял, св. — вж. издребнявам. |
| издребнявам - издребняваш, несв. и издребнея, св. 1. Ставам дребен в постъпките, в поведението и във възгледите си. Издребняваш и сс хващаш за н... |
| издрусам - издрусаш, св. — вж. издрусвам. |
| издрусвам - издрусваш, несв. и издрусам. св.; какво. 1. Друсвам един път или всичко докрай. Из-друсах ореха. 2. Разг. Казвам нещо безцере-монн... |
| издръжка - само ед. 1. Парични средства за живот. Издръжката му е много голяма. На държавна издръжка. 2. Сума, която се дава на някого за жив... |
| издръжлив - издръжлива, издръжливо, мн. издръжливи, прил. Който е здрав, устойчив (на природни условия, на трудности, на работа и експлоатация... |
| издрънкам - издрънкаш, св. — вж. издрънквам. |
| издрънквам - издрънкваш, несв. и издрънкам, св. 1. Неочаквано издавам еднократно дрънкане. Монетата издрънка в камъните. Телефонът издрънка. 2.... |
| издрънча - издрънчиш, мин. св. издрънчах, мин. прич. издрънчал, св. - вж. издрънчавам. |
| издрънчавам - издрънчаваш, несв. и издрънча, св. 1. Издавам кратко дрънчене. Ключовете издрънчаха в джоба му. 2. Прен. Разг. Какво. Удрям плесни... |
| издувам - издуваш, несв. и издуя, св.; какво. Правя нещо да приеме изпъкнала обла форма, като го запълвам, изпълвам (с предмети, с въздух): ... |
| издумам - издумаш, св. — вж. издумвам. |
| издумвам - издумваш, несв. и издумам, св.; какво. 1. Изричам, изказвам. Издума няколко думи и спря. Издума всичко на един дъх. 2. Изричам теж... |
| издутина - мн. издутини, ж. 1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма. 2. Подутина. На чело... |
| издухам - издухаш, св. — вж. издухвам. |
| издухвам - издухваш, несв. и издухам, св.; какво. 1. С духане отстранявам, премахвам от някъде. Вятърът издуха снежинките от пътя. Издухах пр... |
| издуша - издушиш, мин. св. издуших, мин. прич. издушил, св. — вж. издушавам. |
| издушавам - издушаваш, несв. и издуша, св. 1. Какво. Душа докрай или всички докрай. 2. Кого/какво. Задушавам всички поради горещина, спареност... |
| издуя - издуеш, мин. св. издух, мин. прич. издул, св. - вж. издувам. |
| издълбавам - издълбаваш, несв. и издълбая, св.; какво. Правя дупка, вдлъбнатина, фигура, очертания с дълбаене. Реката е издълбала брега. Издълб... |
| издълбая - издълбаеш, мин. св. издълбах, мин. прич. издълбал, св. — вж. издълбавам. |
| издълбоко - нареч. 1. От голяма дълбочина. Чу сс глас издълбоко. 2. Из основи. Трябва да подхванем работата издълбоко. Проучвам въпроса издълб... |
| издължа - издължиш, мин. св. издължих, мин. прич. издължил, св. — вж. издължавам. |
| издължавам - издължаваш, несв. и издължа, св.; какво. Връщам изцяло дълг или давам нещо, което имам в задължение. Издължих си заема. Издължих с... |
| издънвам - издънваш, несв. и издъня, св.; какво. 1. Премахвам дъното. Издъних кошницата с тежкия багаж. 2. Изкъртвам с удар врата или прозоре... |