| Буква И |
|---|
| изкритикувам - изкритикуваш, св. Критикувам кратко и остро. |
| изкръшкам - изкръшкаш, св. — вж. изкръшквам. |
| изкръшквам - изкръшкваш, несв. и изкръшкам, св. Разг. Успявам да се измъкна от работа или от задължения; изклинчвам. |
| изкрякам - изкрякаш, св. — вж. изкряквам. |
| изкряквам - изкрякваш, несв. и изкрякам, св. 1. Крякам един път или няколко пъти по един. 2. Прен. Казвам нещо с викане, наподобяващо крякане.... |
| изкукуригам - изкукуригаш, св. — вж. изкукуригвам. |
| изкукуригвам - изкукуригваш, несв. и изкукуригам, св. 1. За петел — кукуригам веднъж или няколко пъти по веднъж. 2. Прен. Пренебр. Казвам нещо по... |
| изкупвам - изкупваш, несв. и изкупя, св. 1. Какво. Понасям трудности, жертвам в името на нещо ценно. Изкупвам любовта си със страдание. Изкуп... |
| изкупвателен - изкупвателна, изкупвателно, мн. изкупвателни, прил. Който се отнася до изкупуване на стопанска продукция. Изкупвателен пункт. |
| изкупвач - мн. изкупвачи, м. Лице, което изкупува стопанска продукция. |
| изкупен - изкупна, изкупно, мн. изкупни, прил. Изкупвателен. Изкупни цени. |
| изкупител - изкупителят, изкупителя, мн. изкупители, м. Лице, което изкупва чужди грехове. |
| изкупителен - изкупителна, изкупително, мн. изкупителни, прил. • Изкупителна жертва. Жертва, с която се изкупват грехове, грешки, провинения. Ст... |
| изкупителка - мн. изкупителки, ж. Жена изкупител. |
| изкупление - само ед. Изкупване на грехове, грешки и под. Дарявам пари за изкупление на греховете си. |
| изкупувам - изкупваш, несв. и изкупя, св. 1. Какво. Понасям трудности, жертвам в името на нещо ценно. Изкупвам любовта си със страдание. Изкуп... |
| изкупчик - мн. изкупчици, м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност. |
| изкупя - изкупиш, мин. св. изкупих, мин. прич. изкупил, св. - вж. изкупвам. |
| изкусен - изкусна, изкусно, мн. изкусни, прил. Който е изключително сръчен, умел в изработване, сътворяване или изпълнение. Изкусен майстор ... |
| изкусител - изкусителят, изкусителя, мн. изкусители, м. 1. Човек, който изкушава, привлича. 2. Дявол. Изкусителят му нашепва. |
| изкусителен - изкусителна, изкусително, мн. изкусителни, прил. Който изкушава, привлича. Изкусителна идея. Изкусително предложение. |
| изкусителка - мн. изкусителки, ж. Жена изкусител. |
| изкуствен - изкуствена, изкуствено, мн. изкуствени, прил. 1. Който е направен от човека като заместител на естествен. Изкуствен зъб. Изкуствен... |
| изкуство - мн. изкуства, ср. 1. Само ед. Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства. Ин... |
| изкуствовед - мн. изкуствоведи, м. Учен в областта на изкуствознанието. |
| изкуствоведка - мн. изкуствоведки, ж. Жена изкуствовед. |
| изкуствоведски - изкуствоведска, изкуствоведско, мн. изкуствоведски, прил. Който се отнася до изкуствовед и изкуствознание. |
| изкуствознание - само ед. Наука за изкуството. |
| изкусуря - изкусуриш, мин. св. изкусурих, мин. прич. изкусурил, св. — вж. изкусурявам. |
| изкусурявам - изкусуряваш, несв. и изкусуря, св.; какво. Изработвам или довършвам, като изпилвам майсторски детайлите. Шкафът е готов, но трябва... |
| изкуся - изкусиш, мин. св. изкусих, мин. прич. изкусил, св. — вж. изкусявам. |
| изкусявам - изкусяваш, несв. и изкуся, св. Изкушавам. |
| изкуфея - изкуфееш, мин. св. изкуфях, мин. прич. изкуфял, св. — вж. изкуфявам. |
| изкуфявам - изкуфяваш, несв. и изкуфея, св. 1. За плод — ставам кух. Ряпата е вече изкуфяла. 2. Прен. Пренебр. За човек — оглупявам. Тоя старе... |
| изкуша - изкушиш, мин. св. изкуших, мин. прич. изкушил, св. — вж. изкушавам. |
| изкушавам - изкушаваш, несв. и изкуша, св.; кого. Подмамвам с нещо привлекателно; съблазнявам. Изкуши я с парите си. — изкушавам се/ изкуша се... |
| изкушение - мн. изкушения, ср. Нещо, което може да изкушава. Магазинът беше пълен с изкушения. |
| изкълча - изкълчиш, мин. св. изкълчих, мин. прич. изкълчил, св. — вж. изкълчвам. |
| изкълчвам - изкълчваш, несв. и изкълча, св. 1. Какво. Измествам кост в става. Паднах и си изкълчих ръката. 2. Прен. Преиначавам, изопачавам фа... |
| изкъпвам - изкъпваш, несв. и изкъпя, св.; кого/какво. Къпя докрай. Изкъпа ли вече детето? — изкъпвам се/изкъпя се. Къпя докрай себе си. |