| Буква И |
|---|
| изпортя - изпортиш, мин. св. изпортих, мин. прич. изпортил, св. — вж. изпортвам. |
| изпотя - изпотиш, мин. св. изпотих, мин. прич. изпотил, св. — вж. изпотявам. |
| изпотявам - изпотяваш, несв. и изпотя, св. 1. Кого/какво. Причинявам потене. Изпотих конете. Изпоти ме тая ракия. 2. Прен. Кого. Измъчвам, за... |
| изпочупвам - изпочупваш, яесв. и изпочупя, св.; какво. 1. Счупвам почти всички неща. Изпочупиха клоните на черешата. 2. За сложно устройство — ... |
| изпочупя - изпочупиш, мин. св. изпочупих, мин. прич. изпочупил, се. — вж. изпочупвам. |
| изправен - изправена, изправено, мн. изправени, прил. 1. Който стои прав. Жената беше седнала, а мъжът — изправен до нея. 2. Който е изопнат,... |
| изправител - изправителят, изправителя, мн. изправители, (два) изправителя, м. Устройство, което служи за преобразуване на променливия ток в по... |
| изправителен - изправителна, изправително, мн. изправителни, прил. 1. Който е предназначен за превъзпитаване на хора с провинения или престъплени... |
| изправя - изправиш, мин. св. изправих, мин. прич. изправил, св. — вж. изправям. |
| изправям - изправяш, несв. и изправя, св.; какво. 1. Поправям грешки, провинения, като понасям или отстранявам последиците им. Изправям грешк... |
| изпражнение - мн. изпражнения, ср. Отпадъчни вещества, които се изхвърлят през ануса на човек или животно. |
| изпразвам - изпразваш, несв. и изпразня, св. 1. Какво. Правя да стане празен; опразвам. Изпразвам си чантата. Изпразвам шкафа. Изпразвам стаят... |
| изпразня - изпразниш, мин. св. изпразних, мин. прич. изпразнил, св. — вж. изпразвам. |
| изпратя - изпратиш, мин. св. изпратих, мин. прич. изпратил, св. — вж. изпращам. |
| изпращам - изпращаш, несв. и изпратя, св. 1. Кого. Карам да отиде някъде. Изпратих я да купи хляб. 2. Кого. Съпровождам донякъде при излизане... |
| изпращач - мн. изпращачи, м. Човек, който изпраща някого на гара, летище и др. На перона останаха изпращачите. |
| изпращачка - мн. изпращачки, ж. Жена изпращач. |
| изпребивам - изпребиваш, несв. и изпребия, св.; какво/кого. 1. Пребивам много хора или животни. 2. Бия до пребиване. — изпребивам се/ изпребия ... |
| изпребия - изпребиеш, мин. св. изпребих, мин. прич. изпребил, св. — вж. изпребивам. |
| изпреварвам - изпреварваш, несв. и изпреваря, св. 1. Кого/какво. Задминавам при движение. Карахме бавно и всички ни изпреварваха. 2. Кого/какво.... |
| изпреваря - изпревариш, мин. св. изпреварих, мин. прич. изпреварил, св. — вж. изпреварвам. |
| изпреча - изпречиш, мин. св. изпречих, мин. прич. изпречил, св. — вж. изпречвам. |
| изпречвам - изпречваш. несв. и изпреча, св.: пред кого/пред какво. Поставям пречка, преграда. — изпречвам се/изпреча се. 1. Пред когопред какв... |
| изприкажа - изприкажеш, мин. св. изприказах, мин. прич. изприказал, св. — вж. изприказвам. |
| изприказвам - изприказваш несв. и изприкажа, св.; какво. Изказвам, разказвам много. Колко приказки изприказвах, но тя не ме послуша. — изприказв... |
| изпробвам - изпробваш, несв. и св.; какво. Пробвам докрай. Изпробвам печка. Изпробвам рокля. |
| изпроводя - изпроводиш, мин. св. изпроводих, мин. прич. изпроводил, св. — вж. изпровождам. |
| изпровождам - изпровождаш, несв. и изпроводя, св.; кого/какво. Остар. Изпращам. |
| изпродавам - изпродаваш, несв. и изпродам, св.; какво. Продавам много или всичко. Изпродаде всички стари мебели. |
| изпродам - изпродадеш, мин. св. изпродадох, мин. прич. изпродал, св. - вж. изпродавам. |
| изпросвам - изпросваш, несв. и изпрося, св.; какво. 1. Получавам чрез просене или молене. Циганките изпросваха хляб за децата си. 2. Разг. Сам... |
| изпрося - изпросиш, мин. св. изпросих, мин. прич. изпросил, св. — вж. изпросвам. |
| изпръскам - изпръскаш, св. — вж. изпръсквам. |
| изпръсквам - изпръскаш, несв. и изпръскам, св.; какво/кого. Чрез пръскане покривам с капки течност. Мина една кола и ме изпръска с вода. — изпр... |
| изпръхвам - изпръхваш, несв. и изпръхна, св. 1. За хляб, сирене, влажна земя — засъхвам по повърхността, роня се. Земята изпръхна и може да се... |
| изпръхна - изпръхнеш, мин. св. изпръхнах, мин. прич. изпръхнал, св. — вж. изпръхвам. |
| изпускам - изпускаш, несв. и изпусна, св. 1. Какво/кого. Оставям нещо, което държа, да падне. Изпускам чаша. Изпуснах бебето. 2. Кого,1как-во... |
| изпускателен - изпускателна, изпускателно, мн. изпускателни, прил. Който служи за изпускане. Изпускателен кран. |
| изпусна - изпуснеш, мин. св. изпуснах, мин. прич. изпуснал, св. — вж. изпускам. |
| изпуша - изпушиш, мин. св. изпуших, мин. прич. изпушил, св. - вж. изпушвам. |