| Буква И |
|---|
| изневиделица - нареч. Внезапно, неочаквано. Изневиделица излезе куче. |
| изневяра - мн. изневери, ж. 1. Само ед. Нарушаване на вярност, обикн. в любовта. 2. Нарушаване на вярност към принципи, идеали и под.; измяна... |
| изнемога - само ед. Изнемощяване, физическа отпадналост. Работих до изнемога. |
| изнемогвам - изнемогваш, несв. и изнемогна, св. 1. Не ми достигат физически сили да се справя с работата си, изнемощял съм. 2. Намирам се в теж... |
| изнемогна - изнемогнеш, мин. св. изнемогнах, мин. прич. изнемогнал, св. — вж. изнемогвам. |
| изнемощея - изнемощееш, мин. св. изнемощях, мин. прич. изнемощял, св. — вж. изнемощявам. |
| изнемощявам - изнемощяваш, несв. и изнемощея, св. 1. Оставам без сили от физическо напрежение; капвам. Изнемощял е от дългия път. 2. Отслабвам о... |
| изненада - мн. изненади, ж. 1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада - беше пристигнал брат м... |
| изненадам - изненадаш, св. — вж. изненадвам. |
| изненадвам - изненадваш, несв. и изненадам, св. 1. Кого. Извиквам изненада с постъпки, действия и др. Изненадах го е желанието си да следвам. 2... |
| изнервя - изнервиш, мин. св. изнервих, мин. прич. изнервил, св. — вж. изнервям. |
| изнервям - изнервяш, несв. и изнервя, св.; кого. Чрез продължително нервиране довеждам до постоянно нервно напрежение. Грижата за много неща ... |
| изнеса - изнесеш, мин. св. изнесох, мин. прич. изнесъл, св. — вж. изнасям. |
| изнижа - изнижеш, мин. св. изнизах, мин. св. изнизал, св. — вж. изнизвам. |
| изнизвам - изнизваш, несв. и изнижа, св.: какво. Изваждам от връвта нещо нанизано; разниз-вам. Изнизвам гердан. — изнизвам се/изнижа се. 1. И... |
| изниквам - изникваш, несв. и изникна, св. 1. За растение — показвам се над земята. Тревата изникна. 2. За зъб — показвам се над венеца. 3. Пр... |
| изникна - изникнеш, мин. св. изникнах, мин. прич. изникнал, св. — вж. изниквам. |
| износ - само ед. Изнасяне на стоки за търговия в друга страна; експорт. Правя износ. Стоки за износ. |
| износвам - износваш, несв. и износя, св.; какво. 1. Нося свои или чужди дрехи до скъсване. Износва старите си дрехи. 2. При бременност — нося... |
| износен - износна, износно, мн. износни, прил. Който се отнася до износ. Износна търговия. |
| износител - износителят, износителя, мн. износители. Институция, учреждение, което се занимава с износ или произвежда стоки за износ. |
| износителка - мн. износителки, ж. Страна, фирма, която изнася стоки за търговия. Страна износителка на петрол. |
| износя - износиш, мин. св. износих, мин. прич. износил, св. — вж. износвам. |
| изнудвам - изнудваш, несв. и изнудя, св.; кого. Принуждавам чрез заплахи. Изнудвам да си признае. Изнудвам я за пари. // същ. изнудване, ср. |
| изнудвач - мн. изнудвачи, м. Човек, който е склонен да изнудва. |
| изнудвачка - мн. изнудвачки, ж. Жена изнудвач. |
| изнудя - изнудиш, мин. св. изнудих, мин. прич. изнудил, св. - вж. изнудвам. |
| изнурителен - изнурителна, изнурително, мн. изнурителни, прил. Който изтощава, изчерпва силите. Изнурителен труд. |
| изнуря - изнуриш, мин. св. изнурих, мин. прич. изнурил, св. — вж. изнурявам. |
| изнурявам - изнуряваш, несв. и изнуря, св.; кого. Довеждам до крайно физическо или нравствено изтощение. — изнурявам се/изнуря се. Изпадам в к... |
| изобари - само мн. Спец. Линии, които върху географска карта съединяват места с еднакво атмосферно налягане за определен период. |
| изобати - само мн. Спец. Линии, които съединяват точки от морско или речно дъно с еднаква дълбочина. |
| изобилен - изобилна, изобилно, мн. изобилни, прил. Който е в изобилие. |
| изобилие - само ед. Голямо количество от нещо; богатство. |
| изобилствам - изобилстваш, несв. 1. Има ме в изобилие. В тоя район изобилстват прасковите. 2. С какво. Притежавам в изобилие. Френският му изоби... |
| изобилствувам - изобилствуваш, несв. Изобилствам. |
| изоблича - изобличиш, мин. св. изобличих, мин. прич. изобличил, св. - вж. изобличавам. |
| изобличавам - изобличаваш, несв. и изоблича, св.; кого/какво. Публично разкривам с факти провинение, престъпление; разобличавам. // същ. изоблич... |
| изображение - мн. изображения, ср. 1. Огледално отражение на образ. Видя изображението си в огледалото. 2. Художествено пресътворен образ, събит... |
| изобразителен - изобразителна, изобразително, мн. изобразителни, прил. 1. Който пресъздава чрез образи. Изобразителни изкуства. 2. Който служи за ... |