| Буква И |
|---|
| идеалистка - мн. идеалистки, ж. Жена идеалист. |
| идеен - идейна, идейно, мн. идейни, прил. 1. Който е свързан с идея или идеология. Идейни различия. Идейни спорове. 2. Който служи на идея... |
| иден - идна, идно, мн. идни, прил. Който идва, следващ. Идни поколения. |
| идентификация - само ед. Установяване на еднаквост, тъждественост със/между предмети, лица; идентифициране. Идентификация на трупа. |
| идентифицирам - идентифицираш, несв. и св.; какво/кого. Правя идентификация; установявам еднаквост, тъждество. |
| идентичен - идентична, идентично, мн. идентични, прил. Еднакъв, тъждествен. // същ. идентичност, идентичността, ж. |
| идеограма - мн. идеограми, ж. Спец. 1. Писмен знак, изобразяващ предмет и означаващ понятие. 2. Графически символ. |
| идеография - само ед. Писмо с идеограми. |
| идеолог - мн. идеолози, м. Създател, изразител или защитник на идеология. Идеолог на революцията. |
| идеология - само ед. Система от възгледи и идеи, характерни за социална група, класа, политическа партия и др. Идеологията на християнството. ... |
| идея - мн. идеи, ж. 1. Представа, отразяваща действителността в съзнанието на човека и изразяваща отношението му към обкръжаващия го свят... |
| идилия - мн. идилии, ж. 1. Литературно произведение, в което е изобразен идеализирано животът на обикновени хора сред природата. 2. Прен. И... |
| идиом - мн. идиоми, (два) идиома, м. Спец. В езикознанието — езикова единица, съставена най-малко от два елемента с единно значение; фразе... |
| идиот - мн. идиоти, м.1. Човек, който страда от вродено слабоумие.2. Разг. Глупав, тъп човек. // прил. идиотски, идиотска, идиотско, мн. и... |
| идиотка - мн. идиотки, ж. Жена идиот. |
| идиотщина - мн. идиотщини, ж. Неразумна, необмислена постъпка, идея, твърдение. |
| идиш - само ед. Език на евреите в Източна и Средна Европа, възникнал през X — XII век на основата на източнонемски диалект. |
| идол - мн. идоли, м. 1. Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като божество. 2. Човек, който е почитан, обожаван;... |
| идолопоклонник - мн. идолопоклонници, м. 1. Човек, който се кланя на идоли; езичник. 2. Прен. Човек, който се прекланя безкритично пред някого или ... |
| идолослужител - идолослужителят, идолослужителя, мн. идолослужители, м. 1. Езически жрец, който извършва служене на идоли. 2. Човек, който служи п... |
| из - предлог. Означава място, определено пространство, в което се извършва движение в различни посоки; нещо се разпръсква или нещо се н... |
| из- - представка. В състава на глаголи със значение: 1. Изчерпване на действието докрай, напр. изкопавам, изоравала изяждам, избесвам. 2... |
| изба - мн. изби, ж. Мазе, зимник, обикн. на къща. • Винарска изба. Предприятие, където се приготвя и се държи вино. |
| избавител - избавителят, избавителя, мн. избавители, м.1. Човек, който избавя някого от беда; спасител. 2. Човек, който освобождава някого; ос... |
| избавителка - мн. избавителки, ж. Жена избавител. |
| избавление - само ед. Избавяне. |
| избавя - избавиш, мин. св. избавих, мин. прич. избавил, св. — вж. избавям. |
| избавям - избавяш, несв. и избавя, св. когокакво. 1. Спасявам, отървавам от опасност, беда. С намесата си лекарят я избави от сигурна смърт.... |
| избегна - избегнеш, мин. св. избегнах, мин. прич. избегнал, св. — вж. избягвам. |
| избелвам - избелваш, несв. и избеля, св.: какво. 1. Правя да стане по-бял, като пера с препарати или държа на слънце. 2. Отварям широко очи о... |
| избелея - избелееш, мин. св. избелях, мин. прич. избелял, св. — вж. избелявам. |
| избелител - избелителят, избелителя, мн. избелители, (два) избелителя, м. Спец. Химически препарат, който избелва. |
| избеля - избелиш, мин. св. избелих, мин. прич. избелил, св. — вж. избелвам. |
| избелявам - избеляваш, несв. и избелея, св. Загубвам яркостта на първоначалния си цвят, ставам по-блед, безцветен. Блузата е избеляла. Луната ... |
| избера - избереш, мин. св. избрах, мин. прич. избрал, св. — вж. избирам. |
| избесвам - избесваш, несв. и избеся, св.; кого. Обесвам всички, които са налице. |
| избеся - избесиш, мин. св. избесих, мин. прич. избесил. св. — вж. избесвам. |
| избивам - избиваш, несв. и избия, св. 1. Кого/какво. Убивам всички, които са налице или много от тях. Тази нощ са избили задържаните. 2. Как... |
| избираем - избираема, избираемо, мн. избираеми, прил. Който може да бъде избиран. |
| избираемост - избираемостта, само ед., ж. Възможност за избиране. |