| Буква И |
|---|
| извехтея - извехтееш, мин. св. извехтях, мин. прич. извехтял, св. — вж. извехтявам. |
| извехтя - извехтиш, мин. св. извехтих, мин. прич. извехтил, св. — вж. извехтявам. |
| извехтявам - извехтяваш, несв. и извехтея, св. 1. Ставам стар, вехт. 2. За чувства, спомени, впечатления — ставам блед, отслабвам. |
| извечен - извечна, извечно, мн. извечни, прил. Вечен от край време. Извечен стремеж. Извечна вражда. |
| извея - извееш, мин. св. извях, мин. прич. извял, св. — вж. извявам. |
| извивам - извиваш, несв. и извия, св. 1. Какво. Правя на колело или дъга, вия (в 1 знач.). Изви желязото. Извиват хоро. 2. Какво. Завъртам н... |
| извивка - мн. извивки, ж. 1. Извита като дъга линия; извитост, извиване. Извивката на веждите й. Извивките на реката. 2. Прен. За песен, мел... |
| извикам - извикаш, св. — вж. извиквам. |
| извиквам - извикваш, несв. и извикам, св. 1. Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! — и... |
| извинение - мн. извинения, ср. 1. Прощаване на провинение. Ще и искаш извинение. Моля за извинение. 2. Основание за оправдание. Трябва да изми... |
| извинителен - извинителна, извинително, мн. извинителни, прил. 1. Който има оправдание, извинение. Отсъства по извинителни причини. 2. Който е п... |
| извиня - извиниш, мин. св. извиних, мин. прич. извинил, св. — вж. извинявам. |
| извинявам - извиняваш, несв. и извиня, св. 1. Кого. Прощавам за някаква постъпка. Извинете ме за безпокойството. Извиних го за лошото поведени... |
| извирам - извираш, несв. и извря, св. За течност — при врене се изпарявам. Водата е извряла, останало е само месото. |
| извирам се - извираш се, несв. и извра се, св. Пренебр. Идвам не навреме, измъквам се неизвестно откъде. Откъде се извряха тия гости точно сега... |
| извисоко - нареч. От горе надолу, отвисоко. Спускам се извисоко. Гледам извисоко. |
| извися - извисиш, мин. св. извисих, мин. прич. извисил, св. - вж. извисявам. |
| извисявам - извисяваш, несв. и извися, св. 1. Какво. Издигам на високо, нагоре; отделям се високо над другите. Планината извисяваше върховете ... |
| извиша - извишиш, мин. св. извиших, мин. прич. извишил, св. — вж. извишавам. |
| извишавам - извишаваш, несв. и извиша, св. Извисявам (в 1 знач.). — извишавам се/извиша се. Извисявам (в 1 знач.) себе си. |
| извия - извиеш, мин. св. извих, мин. прич. извил, св. — вж. извивам. |
| извлек - само ед. Продукт, добит чрез извличане от суровина. Извлек от билки. |
| извлека - извлечеш, мин. св. извлякох, мин. прич. извлякъл, св. — вж. извличам. |
| извлечение - само ед. Извадка от документ или текст. Препис-извлечение. |
| извличам - извличаш, несв. и извлека, св. 1. Кого/ какво. Измъквам или извеждам с влачене. Извлякох дървото на върха. Извлякоха го от кръчмат... |
| извод - мн. изводи, (два) извода, м. Край на електроуред или на елинсталация, към който може да се включи друг уред. |
| извоз - само ед. Извозване. |
| извозвам - извозваш, несв. и извозя, св. 1. Какво/ кого. Превозвам докрай. 2. Превозвам. 3. Прен. Пренебр. Кого. Измамвам. Извозиха ме да чак... |
| извозвач - мн. извозвачи. Човек, който извозва товари. |
| извозя - извозиш, мин. св. извозих, мин. прич. извозил, св. — вж. извозвам. |
| извор - мн. извори, (два) извора, м. I. Място, където извира вода или нефт. Изворът на реката е далече оттук. 2. Източник, първопричина. И... |
| извоювам - извоюваш, св.; какво. Придобивам с бой, с борба или с труд, усилия. Борят се, за да извоюват свободата си. Извоювах назначението с... |
| извра се - извреш се, мин. св. изврях се, мин. прич. изврял се, св. — вж. извирам се. |
| извратен - извратена, извратено, мн. извратени, прил. 1. Който е физиологично и нравствено противоестествен. Извратен човек. Извратени чувств... |
| извратлив - извратлива, извратливо, мн. извратливи, прил. Който е склонен да се извърта, да променя позициите си. |
| извратя - извратиш, мин. св. извратих, мин. прич. извратил, св. — вж. извращавам. |
| извращавам - извращаваш, несв. и извратя, св. 1. Кого. Правя да стане извратен. Парите и свободата го извратиха. 2. Какво. Преиначавам, изопача... |
| извращение - мн. извращения, ср. 1. Извращаване. 2. Постъпка на извратен човек. 3. Изопачено обяснение; отклонение. |
| изврътлив - изврътлива, изврътливо, мн. изврътливи, прил. 1. Който може бързо да се извърта, да се извива; повратлив. 2. Който извърта, преина... |
| извръщам - извръщаш, несв. и извърна, св.; какво. 1. Обръщам, извивам, извъртам, обикн. част от тялото си. Извърна главата си към него. Извръ... |