| Буква И |
|---|
| изстрадвам - изстрадваш, несв. и изстрадам, св.; какво. 1. Преживявам, понасям, прекарвам докрай страдания. Изстрадах много в този град. 2. Стр... |
| изстрел - мн. изстрели, (два) изстрела, м. 1. Изхвърляне на заряд от огнестрелно оръжие. 2. Гърмежът при стрелба с огнестрелно оръжие. Чу се... |
| изстрелвам - изстрелваш, несв. и изстрелям, св. 1. Стрелям един или няколко пъти с огнестрелно оръжие. В далечината някой изстреля. 2. Какво. С... |
| изстрелям - изстреляш, св. — вж. изстрелвам. |
| изстудя - изстудиш, мин. св. изстудих, мин. прич. изстудил, св. - вж. изстудявам. |
| изстудявам - изстудяваш, несв. и изстудя, св. 1. Какво. Правя да стане студен. Изстудявам напитки в хладилника. Отворих и изстудих стаята. 2. К... |
| изстъпвам се - изстъпваш се, несв. и изстъпя се, св. Излизам напред, заставам пред другите. Изстъпи се напред и заговори на всички. |
| изстъпление - мн. изстъпления, ср. 1. Само ед. Крайна възбуда, загуба на контрол над себе си. Викам в изстъпление. 2. Обикн. мн. Действия, извър... |
| изстъпя се - изстъпиш се, мин. св. изстъпих се, мин. прич. изстъпил се, св. — вж. изстъпвам се. |
| изсулвам - изсулваш, несв. и изсуля, св. Разг. Какво/кого. Свличам, смъквам с плъзване от себе си или отнякъде. Изсулвам панталона си. Изсулв... |
| изсуля се - изсулиш се, мин. св. изсулих се, мин. прич. изсулил се, св. — вж. изсулвам се. |
| изсуша - изсушиш, мин. св. изсуших, мин. прич. изсушил, св. — вж. изсушавам. |
| изсушавам - изсушаваш, несв. и изсуша, св.; какво. 1. Суша до изчезване на влагата. Изсуших дрехите си. Изсуших косата си. 2. Суша до изгаряне... |
| изсъхвам - изсъхваш, несв. и изсъхна, св. 1. Ставам сух. Изгря слънцето и земята изсъхна. 2. За растения — изгарям от слънцето, умирам. Цветя... |
| изсъхна - изсъхнеш, мин. св. изсъхнах, мин. прич. изсъхнал, св. - вж. изсъхвам. |
| изтегля - изтеглиш, мин. св. изтеглих, мин. прич. изтеглил, св. — вж. изтеглям. |
| изтеглям - изтегляш, несв. и изтегля, св. 1. Какво/кого. Чрез дърпане придвижвам от едно място на друго, от долу по-нагоре или от вътре навън... |
| изтежко - нареч. 1. Тежко, бавно. Говоря изтежко. Вървя изтежко. 2. Прен. С усилие. Ставам изтежко. |
| изтезавам - изтезаваш, несв.; кого/какво. Подлагам на физически или нравствени мъчения; измъчвам. Понякога децата изтезават безпомощни животни... |
| изтезание - мн. изтезания, ср. Физическо или нравствено мъчение, малтретиране. |
| изтека - изтечеш, мин. св. изтекох, мин. прич. изтекъл, св. — вж. изтичам. |
| изтикам - изтикаш, св. — вж. изтиквам. |
| изтиквам - изтикваш, несв. и изтикам, св. 1. Какво/кого. Измествам с тикане на известно разстояние или от някъде. Изтиках масата до вратата. ... |
| изтичам - изтичаш, несв. и изтека, св. 1. С течене излизам, изчерпвам се докрай. Бутилката паднала и виното е изтекло. 2. С течене се излива... |
| изтичвам - изтичваш, несв. и изтичам, св. Тичам до някъде. Изтича до магазина и се върна бързо. |
| изтласкам - изтласкаш, св. — вж. изтласквам. |
| изтласквам - изтласкваш, несв. и изтласкам, св. Изтиквам (в 1 и 2 знач.). |
| изток - само ед. 1. Посоката, откъдето изгрява слънцето. На изток зазоряваше. Тръгнахме на изток. 2. Страните от Източна Европа по отношен... |
| източа - източиш, мин. св. източих, мин. прич. източил, св. — вж. източвам. |
| източвам - източваш, несв. и източа, св.; какво. 1. С точене правя да стане на нишка или на лист. Източвам конец от вълната. Източвам коприна... |
| източник - мн. източници, (два) източника, м. 1. Това, което дава нещо или от което се добива нещо. Източник на енергия. Източник на светлина... |
| източно- - Първа съставна част на сложни прилагателни със значение който се отнася до източната част на територия, напр. източнобългарски, из... |
| изтощавам - изтощаваш, несв. и изтощя, св.; какво/кого. 1. Изчерпвам докрай физическите или духовните сили. Тежката работа го изтощи напълно. ... |
| изтощителен - изтощителна, изтощително, мн. изтощителни, прил. Който изтощава. Изтощителен труд. Изтощителен ден. Изтощителни войни. |
| изтощя - изтощиш, мин. св. изтощих, мин. прич. изтощил, св. — вж. изтощавам. |
| изтрайвам - изтрайваш, несв. и изтрая, св. 1. Разг. Какво/кого. Понасям докрай, издържам, изтърпявам. Не зная как ще изтраем горещините. Едва ... |
| изтрая - изтраеш, мин. св. изтраях, мин. прич. изтраял, св. — вж. изтрайвам. |
| изтребвам - изтребваш, несв. и изтребя, св.; какво/кого. Унищожавам, убивам докрай всички или всичко. Изтребвам мравките. Изтребвам плевелите ... |
| изтребител - изтребителят, изтребителя, мн. изтребители, (два) изтребителя, м. 1. Човек, който унищожава, изтребва. Човекът е изтребител на пол... |
| изтребя - изтребиш, мин. св. изтребих, мин. прич. изтребил, св. - вж. изтребвам. |