| Буква И |
|---|
| изотпред - нареч. Разг. Откъм предната страна. Мини изотпред, отзад има куче. |
| изпадам - изпадаш, св. — вж. изпадвам. |
| изпадвам - изпадваш, несв. и изпадам, св. Опадвам в голямата си част, в голям брой. Косата му изпада от грижи. На тази възраст изпадват зъбит... |
| изпадна - изпаднеш, мин. св. изпаднах, мин. прич. изпаднал, св. — вж. изпадам. |
| изпарвам - изпарваш, несв. и изпаря, св.; какво. Заливам с вряща вода за дезинфекция. Изпарвам дрехи. Изпарвам съдове. |
| изпарение - мн. изпарения, ср. Пара, която се отделя при изпаряване. След дъжда започнаха изпаренията. В кухнята винаги има различни изпарения... |
| изпарител - изпарителят, изпарителя, мн. изпарители, (два) изпарителя, м. Апарат за изпаряване на течности, използван в някои производства. |
| изпаря - изпариш, мин. св. изпарих, мин. прич. изпарил, св. — вж. изпарвам. |
| изпаря се - изпариш се, мин. св. изпарих се, мин. прич. изпарил се, св. — вж. изпарявам се. |
| изпарявам се - изпаряваш се, несв. и изпаря се, св. 1. За течност — преминавам в пара. Водата в тенджерата се е изпарила и месото загоряло. 2. Пр... |
| изпатя - изпатиш, мин. св. изпатих, мин. прич. изпатил, св. — вж. изпащам. |
| изпащам - изпащаш, несв. и изпатя, св. Преживявам беда, загуба. Изпатиха голяма суша. |
| изпека - изпечеш, мин. св. изпекох, мин. прич. изпекъл, св. — вж. изпичам. |
| изпепеля - изпепелиш, мин. св. изпепелих, мин. прич. изпепелил, св. — вж. изпепелявам. |
| изпепелявам - изпепеляваш, несв. и изпепеля, св. 1. За огън — правя на пепел. Пожарът изпепели гората. 2. Прен. Унищожавам чувства. Враждата изп... |
| изпера - изпереш, мин. св. изпрах, мин. прич. изпрал, св. - вж. изпирам. |
| изпечен - изпечена, изпечено, мн. изпечени, прил. 1. Който е приготвен чрез печене; опечен. Баницата е вече изпечена. 2. Който е физически и... |
| изпея - изпееш, мин. св. изпях, мин. прич. изпял, св. — вж. изпявам. |
| изпивам - изпиваш, несв. и изпия, св. какво. 1. Пия определеното количество. Изпих две бири. Изпих си лекарствата за днес. 2. Прен. Изтощава... |
| изпикавам - изпикаваш, несв. и изпикая, св.; какво. С пикане изхвърлям. Изпика много урина. — изпикавам се/изпикая се. Изхвърлям от себе си от... |
| изпикая - изпикаеш, мин. св. изпиках, мин. прич. изпикал, св. — вж. изпикавам. |
| изпипам - изпипаш, св. — вж. изпипвам. |
| изпипвам - изпипваш, несв. и изпипам, св.; какво. Изработвам съвършено. Изпипва всичко с точките и запетаите. |
| изпирам - изпираш, несв. и изпера, св.; какво. 1. Пера докрай или всичко определено. Изпрах си роклята. Изпрах всички одеяла. 2. Успявам да ... |
| изписвам - изписваш, несв. и изпиша, св. 1. Какво. Написвам, очертавам буква, образ или знак. Добре изписва буквите. 2. Какво. Запълвам от кр... |
| изпит - мн. изпити, (два) изпита, м. Проверка и оценка на знания върху определен предмет. Изпит по математика. Писмен изпит. Устен изпит. ... |
| изпитам - изпиташ, св. — вж. изпитвам. |
| изпитание - мн. изпитания, ср. 1. Трудност, която изисква издръжливост. Минавам през изпитания на волята. 2. Спец. Изпробване на техническите ... |
| изпитател - изпитателят, изпитателя, мн. изпитатели, м. Лице, което се занимава с изпробване на механизъм, машина. Летец изпитател. |
| изпитателен - изпитателна, изпитателно, мн. изпитателни, прил. 1. Който е свързан с изпробване на техническите качества. Изпитателен срок. Изпит... |
| изпитвам - изпитваш, несв. и изпитам, св. 1. Кого. Провеждам изпит. Днес ще изпитам десет студенти. 2. Какво/кого. Изпробвам в качества, възм... |
| изпичам - изпичаш, несв. и изпека, св. 1. Какво. Пека до готовност. Изпекох месото. Гърнетата изпичат в пещ. 2. Прен. Разг. Кого. При-учвам ... |
| изпиша - изпишеш, мин. св. изписах, мин. прич. изписал, св. — вж. изписвам. |
| изпищя - изпищиш, мин. св. изпищях, мин. прич. изпищял, св. - вж. изпищявам. |
| изпищявам - изпищяваш, несв. и изпищя, св. 1. Надавам кратък писък. Детето изпищя силно. 2. Казвам с пищене или с писклив глас. Хайде! — изпищ... |
| изпия - изпиеш, мин. св. изпих, мин. прич. изпил, св. — вж. изпивам. |
| изплаквам - изплакваш, несв. и изплакна, св.; какво. Измивам с плакнене. Изплакнах чашите. • Изплаквам/изплакна си гърлото. 1. Промивам си гър... |
| изплакна - изплакнеш, мин. св. изплакнах, мин. прич. изплакнал, св. — вж. изплаквам. |
| изплатя - изплатиш, мин. св. изплатих, мин. прич. изплатил, св. — вж. изплащам. |
| изплача - изплачеш, мин. св. изплаках, мин. прич. изплакал, св. — вж. изплаквам. |