| Буква И |
|---|
| интересчия - мн. интересчии, м. Разг. Човек, който във всичко преследва само личните си интереси. |
| интериор - мн. интериори, (два) интериора, м. Архитектурно и художествено оформление на вътрешността на сграда или на помещение. Целта е да с... |
| интернат - мн. интернати, (два) интерната, м. Общежитие за ученици; пансион. Живее на интернат. |
| интернационален - интернационална, интернационално, мн. интернационални, прил. Международен. Интернационални връзки. Интернационална организация. |
| интернирам - интернираш, несв. и св.; кого. Като наказателна мярка заставям някого да напусне местожителството си и да се засели в посочено мяс... |
| интернист - мн. интернисти, м. Спец. Лекар, специалист по вътрешни болести. |
| интернистка - мн. интернистки, ж. Жена интернист. |
| интерпарламентарен - интерпарламентарна, интерпарламентарно, мн. интерпарламентарни, прил. Който се отнася до сътрудничество между парламентите на разл... |
| интерпелация - само ед. Спец. Форма на парламентарен контрол — право на депутат да иска от правителството отговор за свои действия или намерения. |
| интерпол - само ед. Международна криминална полиция на група страни. |
| интерпретация - мн. интерпретации, ж. 1. Тълкуване на смисъла на нещо, обикн. на текст. 2. Изпълнение на художествено или музикално произведение с... |
| интерпретирам - интерпретираш, несв. и св.; какво. Правя тълкуване на нещо, обикн. при пресъздаването му. Интерпретирам моменти от романа по свой ... |
| интерференция - само ед. Спец. 1. Във физиката — наслагване на взаимносвързани звукови, светлинни и др. вълни, при което се получават места с увел... |
| интимен - интимна, интимно, мн. интимни, прил. 1. Който е дълбоко личен, съкровен. Интимни преживявания. 2. Който е доверен, свойски, задуше... |
| интимнича - интимничиш, мин. св. интимничих, мин. прич. интимничил, несв.; е кого. Проявявам по-голяма интимност, отколкото имам в действителн... |
| интоксикация - мн. интоксикации, ж. Спец. В медицината - отравяне на организма с отрови, вкарани отвън или образувани в него. |
| интонация - мн. интонации, ж. 1. Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства. Жизнерадостна интонация. Злобна интонация... |
| интрига - мн. интриги, ж. 1. Клюка, разпространявана, за да злепостави някого или да противопостави няколко души. 2. Любовна връзка с нетрае... |
| интриганка - мн. интригантки, ж. Жена интригант. |
| интригант - мн. интриганти, м. Човек, който създава интриги (в 1 знач.). Той е голям интригант. |
| интригантствам - интригантстваш, несв. и св. Създавам интриги (в 1 знач.). |
| интригантствувам - интригантствуваш, несв. и св. Интригантствам. |
| интригувам - интригуваш, несв. и св. 1. Възбуждам любопитство, интерес. 2. Водя интрига в художествено произведение. |
| интродукция - мн. интродукции, ж. 1. В музиката — въведение на музикално произведение. 2. Разг. Всякакъв вид въведение, увод. |
| интроспекция - мн. интроспекции, ж. В психологията — самонаблюдение от преживяващото лице; самонаблюдение. |
| интуитивен - интуитивна, интуитивно, мн. интуитивни, прил. Който е основан на интуиция, който се отнася до интуиция. // нареч. интуитивно. |
| интуиция - само ед. Усет, способност за несъзнателно проникване в същността на явленията; прозрение. Вярвам на интуицията си. Разбирам по инт... |
| инфант - мн. инфанти, м. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от синовете на краля. |
| инфанта - мн. инфанти, ж. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от дъщерите на краля. |
| инфантилен - инфантилна, инфантилно, мн. инфантилни, прил. 1. В медицината — който е недоразвит, с детски признаци и поведение. 2. Прен. Който ... |
| инфантилност - инфантилността, само ед., ж. Състояние на инфантилен; недоразвитост. |
| инфаркт - мн. инфаркти, (два) инфаркта, м. Спец. В медицината — тежко сърдечно-съдово заболяване, при което се умъртвява ограничен участък о... |
| инфарктен - инфарктна, инфарктно, мн. инфарктни, прил. 1. Който се отнася до инфаркт. Инфарктни болки. 2. Прен. Който е крайно напрегнат, стре... |
| инфектирам - инфектираш, несв. и св.; какво/кого. Причинявам инфекция. Инфектирам рана. — инфектирам се. За рана или орган на тялото — получава... |
| инфекциозен - инфекциозна, инфекциозно, мн. инфекциозни, прил. Спец. 1. В медицината — за болест или болестен процес — който причинява или е при... |
| инфекция - мн. инфекции, ж. Спец. В медицината - проникване на болестотворни микроби в организма и начало на заболяване; заразяване. Стомашно... |
| инфинитив - мн. инфинитиви, (два) инфинитива, м. Спец. В езикознанието — неопределена по число, време и лице форма на глагола в някои езици. |
| инфлация - само ед. Спец. В икономиката — прекомерно увеличаване на количеството на намиращите се в обръщение парични знаци, предизвикващо тя... |
| инфлуенца - само ед. Заразно вирусно заболяване; грип. |
| информативен - информативна, информативно, мн. информативни, прил. Който информира, осведомява. |