| Буква И |
|---|
| изкъпя - изкъпеш, мин. св. изкъпах, мин. прич. изкъпал, св. — вж. изкъпвам. |
| изкъртвам - изкъртваш, несв. и изкъртя, св.; какво. Къртя изцяло. Вятърът изкърти тополата. — изкъртвам се/изкъртя се. Къртя се. |
| изкъртя - изкъртиш, мин. св. изкъртих, мин. прич. изкъртил, св. — вж. изкъртвам. |
| изкъсо - нареч. Накратко, без много подробности. Разкажи ми изкъсо какво е станало. • Държа изкъсо. 1. Стегнато, без голяма свободна част. ... |
| излавям - излавяш, несв. Изловявам. |
| излагам - излагаш, несв. и изложа, св. 1. Какво. Поставям и подреждам някъде, за да показвам пред публика. Излагам картини. Излагам дрехи. И... |
| излагация - мн. излагации, ж. Разг. Пренебр. Компрометиране, злепоставяне. Голяма излагация беше, като се напи. |
| излаз - само ед. 1. Изход, достъп. Търсеха излаз от гората. 2. За държава — граница с море, достъп до море, океан и под. Имам излаз на мор... |
| излапам - излапаш, св. — вж. излапвам. |
| излапвам - излапваш, несв. и излапам, св.; какво. Изяждам от край до край с лапане. |
| излевря се - излевриш се, мин. св. излеврих се, мин. прич. излеврил се, св. — вж. излеврям се. |
| излеврям се - излевряш се, несв. и излевря се, св. Грубо. Излягам се неприлично. |
| излегна се - излегнеш се, мин. св. излегнах се, мин. прич. излегнал се, св. — вж. излягам се. |
| излежа - излежиш, мин. св. излежах, мин. прич. излежал, св. — вж. излежавам. |
| излежавам - излежаваш, несв. и излежа, св.; какво. Прекарвам от край до край присъда в затвора. Излежа си двете години. — излежавам се/излежа ... |
| излеко - нареч. Леко, в неголяма степен, плавно. Усмихва се излеко. Запява излеко. |
| излекувам - излекуваш, св. 1. Кого/какво. Лекувам до пълно оздравяване или премахване на болестта. Лекарят я излекува от главоболието. Излекув... |
| излет - мн. излети, (два) излета, м. Разходка сред природата за един ден. Отивам на излет. |
| излетя - излетиш, мин. св. излетях, мин. прич. излетял, св. — вж. излитам. |
| излетявам - излетяваш, несв. Излитам. |
| излечим - излечима, излечимо, мн. излечими, прил. Който може да се излекува. Излечима болест. |
| излея - излееш, мин. св. излях, мин. прич. излял, св. — вж. изливам. |
| изливам - изливаш, несв. и излея, св.: какво. 1. Изсипвам определеното количество течност или рядка маса от съд. 2. Лея до завършване в калъ... |
| излизам - излизаш, несв. и изляза, св. 1. Напускам някакви Предели отвътре навън. Излизам от стаята. Излизам от страната. 2. Отивам на откри... |
| излинея - излинееш, мин. св. излинях, мин. прич. излинял, св. — вж. излинявам. |
| излинявам - излиняваш, несв. и излинея, св. 1. Ставам блед, избелявам. Цветовете на плата бяха излинели. 2. Прен. Отслабвам физически, побледн... |
| излитам - излиташ, несв. и излетя, св. 1. За птица, самолет и под. — отделям се от земята или от някакво място. Птиците излитаха и бързо се ... |
| излишен - излишна, излишно, мн. излишни, прил. 1. Който е в излишък; останал. Имам стотина излишни тухли, мога да ти ги дам. 2. Който е безп... |
| излишество - мн. излишества, ср. • Живея в излишество. Живея разкошно, свръх нуждите. |
| излишък - мн. излишъци, м. Това, което е в повече от необходимото. Имам време в излишък. Имам тетрадки в излишък. |
| излияние - мн. излияния, ср. Емоционално разкриване на чувства и вълнения. Слушам излияния. |
| изловя - изловиш, мин. св. излових, мин. прич. изловил, св. — вж. изловявам. |
| изловявам - изловяваш, несв. и изловя, св.; кого; какво. Улавям, хващам всички. |
| изложа - изложиш, мин. св. изложих, мин. прич. изложил, св. — вж. излагам. |
| изложба - мн. изложби, ж. Специално подбрани предмети на изкуството или други изделия, подредени за публично показване. Изложба на картини. ... |
| изложбен - изложбена, изложбено, мн. изложбени, прил. Който се отнася до изложба. Изложбена зала. |
| изложение - мн. изложения, ср. 1. Само ед. Предаване (устно или писмено) на мисли и разсъждения. Написах едно изложение за природата на Виетна... |
| изложител - изложителят, изложителя, мн. изложители, м. Лице, предприятие, държава и под., който излага стоки на панаир или изложба. |
| излъгвам - излъгваш, несв. и излъжа, св. 1. Кого. Служа си с лъжа един или няколко пъти. 2. Кого. Измамвам. 3. Какво. Не оправдавам надежди, ... |
| излъжа - излъжеш, мин. св. излъгах, мин. прич. излъгал, св. — вж. излъгвам. |