Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква И
информатика - само ед. Наука за автоматичното обработване на информация.
информация - мн. информации, ж. 1. Съобщение, сведение за нещо; осведомяване. Давам информация. Получавам информация. Източник на информация. 2...
информирам - информираш, несв. и св.; кого, за какво. Давам информация, осведомявам. Говорителят информира журналистите за хода на преговорите....
инфра- - Първа съставна част на сложни думи със значение под, по-долу, напр. инфраизлъчване, инфрасветлина, инфрачервен и др.
инфразвук - мн. инфразвуци, (два) инфразвука, м. Спец. Във физиката — звуци с честота под 16 херца, които не се възприемат от човешкото ухо, и...
инфраструктура - само ед. Всички необходими съоръжения и средства, които обслужват непряко икономиката и живота (напр. пътища, канализация, енергий...
инфрачервен - инфрачервена, инфрачервено, мн. инфрачервени, прил. • Инфрачервени лъчи. Спец. Във физиката — невидимо електромагнитно лъчение, чи...
инфузория - мн. инфузории, ж. Едноклетъчен организъм, който живее в пресни и солени води или като паразит.
инхалатор - мн. инхалатори, (два) инхалатора, м. Апарат за инхалация.
инхалация - мн. инхалации, ж. Вдишване на пари, газове и лекарства с лечебна цел. // прил. инхалационен, инхалационна, инхалационно, мн. инхал...
инцидент - мн. инциденти, (два) инцидента, м. Неприятна случка, произшествие. По пътищата често стават тежки инциденти. Пътуването мина без и...
инцидентен - инцидентна, инцидентно, мн. инцидентни, прил. Който е случаен, несистемен, рядък. Инцидентен случай. Пътувам с автобус в инцидентн...
инч - инчът, инча, мн. инчове, (два) инча, м. Английска мярка за дължина, равна на 2,54 см; цол.
ипотека - мн. ипотеки, ж. 1. Спец. В юриспруденцията — вещно право върху недвижим имот на длъжник в полза на кредитора, в случай че длъжникъ...
ипотекирам - ипотекираш, несв. и св.; какво. Залагам недвижим имот срещу кредит.
ипохондрия - само ед. Психическо разстройство, изразяващо се в прекомерен страх от болести. Страдам от ипохондрия.
иприт - само ед. Бойно отровно вещество с миризма на ряпа или хрян, което предизвиква изрив и общо отравяне.
ирадиация - само ед. 1. Спец. Явление, при което ярко осветени предмети изглеждат по-големи на тъмен фон, отколкото са в действителност. 2. Ра...
ирационален - ирационална, ирационално, мн. ирационални, прил. 1. Който е необясним за разума; тайнствен, мистичен. 2. Спец. В математиката — за...
ирационализъм - само ед. Философско учение, което признава за основен вид познание интуицията, чувството, инстинкта.
иреален - иреална, иреално, мн. иреални, прил. Нереален, недействителен.
иригатор - мн. иригатори, (два) иригатора, м. Уред за промиване на вътрешни органи, за клизми и др.
иригация - само ед. 1. Изкуствено напояване на обработваеми площи чрез система от канали. 2. Промивка на вътрешни органи. // прил. иригационе...
иридий - само ед. Спец. Сивобял тежък метал, използван главно за направа на сплави с платината.
ирис - мн. ириси, (два) ириса, м. 1. Спец. В анатомията — цветната част на окото около зеницата. 2. Цветето перуника. // прил. ирисов, ир...
иронизирам - иронизараш, несв. и св.; кого/какво. Отнасям се с ирония, с насмешка. Постоянно го иронизираше заради професията му.
ироничен - иронична, иронично, мн. иронични, прил. Който съдържа или изразява ирония. Иронично държание. Ироничен глас. Иронична усмивка. // ...
ирония - само ед. 1. Тънка, скрита насмешка, подигравка. Отнасям се с ирония. Говоря с ирония. Убийствена ирония. 2. В литературата — стили...
исихазъм - само ед. Истор. Религиозно учение във Византия и България през XIII — XIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога ч...
исихаст - мн. исихасти, м. Последовател на исихазма.
иск - искът, иска, мн. искове, (два) иска, м. Спец. Молба в съда за разрешаване на граждански, семеен, трудов и др. спор. Подавам иск. О...
искам - искаш, несв. 1. Какво. Имам потребност или желание да получа нещо. Искам вода. Искам хубава къща. 2. Какво. Моля или настоявам да ...
искра - мн. искри, ж. 1. Най-малката светеща частица, отделена от огън или от горещ предмет. От огъня изхвърчат искри. От горящото дърво с...
искрен - искрена, искрено, мн. искрени, прил. Който е откровен, чистосърдечен. Винаги съм била искрена с тебе. // нареч. искрено. // същ. и...
искря - искриш, мин. св. искрях, мин. прич. искрял, несв. Изпускам искри, блестя. Очите й искрят. Водата искри. Виното искри.
ислям - само ед. Религия, разпространена в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка, основана на учението за единен бог Аллах; мюсюлман...
ислямизъм - само ед. Учение за исляма, изложено в Корана.
исо - само ед. В музиката — пригласяне с равен тон, обикн. в църковното пеене. Държа исо.
исполин - мн. исполини, м. 1. Много висок и едър човек. 2. Прен. Велика личност в някаква област. Исполин на поезията. Исполин на духа. // п...
истерик - мн. истерици, м. 1. Човек, който страда от истерия. 2. Човек, който по темперамент е раздразнителен. Голям истерик е, за най-малко...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: