Буква И |
изобразя - изобразиш, мин. св. изобразих, мин. прич. изобразил, св. — вж. изобразявам. |
изобразявам - изобразяваш, несв. и изобразя, св.; какво/кого. Пресъздавам чрез художествени средства. Романът изобразява войната. // прил. изобр... |
изобретател - изобретателят, изобретателя, мн. изобретатели, м. Човек, който е изобретил, открил нещо. Изобретател на радиото. |
изобретателен - изобретателна, изобретателно, мн. изобретателни, прил. 1. За ум, дух — способен и склонен да изобретява, да измисля новости. 2. За... |
изобретение - мн. изобретения, ср. Нещо с голямо значение за човека, което е открито, изнамерено. Телефонът е голямо изобретение. |
изобретя - изобретиш, мин. св. изобретих, мин. прич. изобретил, св. — вж. изобретявам. |
изобретявам - изобретяваш, несв. и изобретя, св.; какво. Правя изобретение. |
изобщо - нареч. 1. Във всяко отношение. Изобщо сме зле, с изключение на храната. 2. Поначало, по принцип. Тук изобщо е хубаво, но сега е ма... |
изогамия - само ед. Спец. Форма на размножаване у едноклетъчните и низшите растения, при която двете сливащи се клетки са с еднаква външност. |
изоглоси - само мн. Спец. Линии на географска карта, очертаващи области с еднакви езикови особености. |
изографисам - изографисаш, св. — вж. изографисвам. |
изографисвам - изографисваш, несв. и изографисам, се.; какво/кого. 1. Изписвам с икони или с библейски сцени. Църквата е добре изографисана. 2. П... |
изолатор - мн. изолатори, (два) изолатора, м. 1. Вещество, което не провежда електрически ток и топлина. Дървото е добър изолатор. 2. Помещен... |
изолационен - изолационна, изолационно, мн. изолационни, прил. 1. Който се отнася до изолация. Изолационни свойства. 2. Който е предназначен за ... |
изолация - само ед. 1. Отделяне от околната среда, изолиране. Поставиха го в пълна изолация. Намирам се в изолация. 2. Материал, който изолир... |
изолирам - изолираш, несв. и св. 1. Кого. Отделям от контакти с хора. Работата го изолира от хората. Трябва да изолират болните. 2. Какво. Ог... |
изолирбанд - само ед. Лента, напоена с катран, за изолиране на проводници с течащ електрически ток. |
изомер - мн. изомери, (два) изомера, м. Спец. Химическо съединение, което има еднакъв състав и молекулно тегло с друго съединение, но се от... |
изомерия - само ед. Спец. Съществуване на изомери. |
изоморфен - изоморфна, изоморфно, мн. изомбрфни. Спец. Сходен по форма. |
изоморфия - само ед. Спец. Еднаквост на кристалната форма при химически различни вещества. |
изопача - изопачиш, мин. св. изопачих, мин. прич. изопачил, св. — вж. изопачавам. |
изопачавам - изопачаваш, несв. и изопача, св.; какво. Преиначавам, тълкувам факти в невярна светлина. // същ. изопачаване, ср. |
изопвам - изопваш, несв. и изопна, св.; какво. Изпъвам докрай. Изопвам одеялото на леглото. Изопвам гърди. — изопвам се/изопна се. 1. Изпъва... |
изора - изореш, мин. св. изорах, мин. прич. изорал, св. — вж. изоравам. |
изоравам - изораваш, несв. и изора, св.; какво. 1. Ора докрай определена площ. Изора два декара. 2. Разоравам, започвам да обработвам. Изорах... |
изоставам - изоставаш, несв. и изостана, св. 1. Оставам по-назад от другите, с които се движа, работя и др. Спряхме за малко и изостанахме от ... |
изоставя - изоставиш, мин. св. изоставих, мин. прич. изоставил, св. — вж. изоставям. |
изоставям - изоставяш, несв. и изоставя, св. 1. Какво. Напускам завинаги. Изоставям къщата си на село. Изоставям родния си край. 2. Какво. Нап... |
изостана - изостанеш, мин. св. изостанах, мин. прич. изостанал, св. — вж. изоставам. |
изостря - изостриш, мин. св. изострих, мин. прич. изострил, св. — вж. изострям. |
изострям - изостряш, несв. и изостря, св. 1. Какво. Правя остър. Изостри пръчката. 2. Прен. Правя да стане по-силно чувство, качество, ум, ми... |
изотвън - нареч. Разг. 1. Откъм външната страна. Мини изотвън на двора, по улицата. 2. Отвън. Трябва ми помощ изотвън Търново. |
изотгоре - нареч. Разг. Откъм горната страна, отгоре. Почни да чистиш праха изотгоре, от лампите. • Гледам изотгоре. Разг. 1. Гледам всички о... |
изотдалеко - нареч. Разг. Отдалече, не веднага на въпроса. Започна да разказва изотдалеко. |
изотдалече - нареч. Изотдалеко. |
изотдолу - нареч. Разг. 1. Отдолу, от долу към нас. Изотдолу идваха хора. 2. От долу, от по-ниско място. Гледам изотдолу. |
изотермия - само ед. Спец. Еднаквост на температурата на въздушния слой. |
изотзад - нареч. Разг. 1. Откъм задната страна. Мини изотзад, не пред къщата. 2. Отзад, зад нещо. На снимката надничаше изотзад. |
изотоп - мн. изотопи, (два) изотопа, м. Спец. Разновидност на химически елемент със същите химически свойства, но различно атомно тегло. |