Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква И
изобразя - изобразиш, мин. св. изобразих, мин. прич. изобразил, св. — вж. изобразявам.
изобразявам - изобразяваш, несв. и изобразя, св.; какво/кого. Пресъздавам чрез художествени средства. Романът изобразява войната. // прил. изобр...
изобретател - изобретателят, изобретателя, мн. изобретатели, м. Човек, който е изобретил, открил нещо. Изобретател на радиото.
изобретателен - изобретателна, изобретателно, мн. изобретателни, прил. 1. За ум, дух — способен и склонен да изобретява, да измисля новости. 2. За...
изобретение - мн. изобретения, ср. Нещо с голямо значение за човека, което е открито, изнамерено. Телефонът е голямо изобретение.
изобретя - изобретиш, мин. св. изобретих, мин. прич. изобретил, св. — вж. изобретявам.
изобретявам - изобретяваш, несв. и изобретя, св.; какво. Правя изобретение.
изобщо - нареч. 1. Във всяко отношение. Изобщо сме зле, с изключение на храната. 2. Поначало, по принцип. Тук изобщо е хубаво, но сега е ма...
изогамия - само ед. Спец. Форма на размножаване у едноклетъчните и низшите растения, при която двете сливащи се клетки са с еднаква външност.
изоглоси - само мн. Спец. Линии на географска карта, очертаващи области с еднакви езикови особености.
изографисам - изографисаш, св. — вж. изографисвам.
изографисвам - изографисваш, несв. и изографисам, се.; какво/кого. 1. Изписвам с икони или с библейски сцени. Църквата е добре изографисана. 2. П...
изолатор - мн. изолатори, (два) изолатора, м. 1. Вещество, което не провежда електрически ток и топлина. Дървото е добър изолатор. 2. Помещен...
изолационен - изолационна, изолационно, мн. изолационни, прил. 1. Който се отнася до изолация. Изолационни свойства. 2. Който е предназначен за ...
изолация - само ед. 1. Отделяне от околната среда, изолиране. Поставиха го в пълна изолация. Намирам се в изолация. 2. Материал, който изолир...
изолирам - изолираш, несв. и св. 1. Кого. Отделям от контакти с хора. Работата го изолира от хората. Трябва да изолират болните. 2. Какво. Ог...
изолирбанд - само ед. Лента, напоена с катран, за изолиране на проводници с течащ електрически ток.
изомер - мн. изомери, (два) изомера, м. Спец. Химическо съединение, което има еднакъв състав и молекулно тегло с друго съединение, но се от...
изомерия - само ед. Спец. Съществуване на изомери.
изоморфен - изоморфна, изоморфно, мн. изомбрфни. Спец. Сходен по форма.
изоморфия - само ед. Спец. Еднаквост на кристалната форма при химически различни вещества.
изопача - изопачиш, мин. св. изопачих, мин. прич. изопачил, св. — вж. изопачавам.
изопачавам - изопачаваш, несв. и изопача, св.; какво. Преиначавам, тълкувам факти в невярна светлина. // същ. изопачаване, ср.
изопвам - изопваш, несв. и изопна, св.; какво. Изпъвам докрай. Изопвам одеялото на леглото. Изопвам гърди. — изопвам се/изопна се. 1. Изпъва...
изора - изореш, мин. св. изорах, мин. прич. изорал, св. — вж. изоравам.
изоравам - изораваш, несв. и изора, св.; какво. 1. Ора докрай определена площ. Изора два декара. 2. Разоравам, започвам да обработвам. Изорах...
изоставам - изоставаш, несв. и изостана, св. 1. Оставам по-назад от другите, с които се движа, работя и др. Спряхме за малко и изостанахме от ...
изоставя - изоставиш, мин. св. изоставих, мин. прич. изоставил, св. — вж. изоставям.
изоставям - изоставяш, несв. и изоставя, св. 1. Какво. Напускам завинаги. Изоставям къщата си на село. Изоставям родния си край. 2. Какво. Нап...
изостана - изостанеш, мин. св. изостанах, мин. прич. изостанал, св. — вж. изоставам.
изостря - изостриш, мин. св. изострих, мин. прич. изострил, св. — вж. изострям.
изострям - изостряш, несв. и изостря, св. 1. Какво. Правя остър. Изостри пръчката. 2. Прен. Правя да стане по-силно чувство, качество, ум, ми...
изотвън - нареч. Разг. 1. Откъм външната страна. Мини изотвън на двора, по улицата. 2. Отвън. Трябва ми помощ изотвън Търново.
изотгоре - нареч. Разг. Откъм горната страна, отгоре. Почни да чистиш праха изотгоре, от лампите. • Гледам изотгоре. Разг. 1. Гледам всички о...
изотдалеко - нареч. Разг. Отдалече, не веднага на въпроса. Започна да разказва изотдалеко.
изотдалече - нареч. Изотдалеко.
изотдолу - нареч. Разг. 1. Отдолу, от долу към нас. Изотдолу идваха хора. 2. От долу, от по-ниско място. Гледам изотдолу.
изотермия - само ед. Спец. Еднаквост на температурата на въздушния слой.
изотзад - нареч. Разг. 1. Откъм задната страна. Мини изотзад, не пред къщата. 2. Отзад, зад нещо. На снимката надничаше изотзад.
изотоп - мн. изотопи, (два) изотопа, м. Спец. Разновидност на химически елемент със същите химически свойства, но различно атомно тегло.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: