| Буква И |
|---|
| излъскам - излъскаш, св. — вж. излъсквам. |
| излъсквам - излъскваш, несв. и излъскам, св.; какво. Правя нещо да стане много лъскаво. Излъсках обувките си. |
| излъча - излъчиш, мин. св. излъчих, мин. прич. излъчил, св. - вж. излъчвам. |
| излъчвам - излъчваш, несв. и излъча, св.; какво. 1. Изпускам, отделям светлина, топлина, енергия. 2. Предавам сигнал по радио или телевизия. ... |
| излъчвател - излъчвателят, излъчвателя, мн. излъчватели, (два) излъчвателя, м. Спец. Уред за излъчване на някакъв вид енергия. |
| излюпвам - излюпваш, несв. и излюпя, св. Създавам условия пилето да излезе от яйцето; из-мътвам. — излюпвам се/излюпя се. 1. Излизам от яйцет... |
| излюпя - излюпиш, мин. св. излюпих, мин. прич. излюпил, св. — вж. излюпвам. |
| излягам се - излягаш се, несв. и излетна се, св. 1. Седя полулегнал или лежа удобно. 2. Лежа дълго време; бездействам, излежавам се. Цял ден се... |
| изляза - излезеш, мин. св. излязох, мин. прич. излязъл, св. — вж. излизам. |
| излян - изляна, изляно, мн. излени, прил. Който е изсипан, който се е излял (за течност или рядка маса). |
| излят - излята, излято, мн. излети, прил. 1. Който е положен в калъп, форма, кофраж. 2. Който е точен по размери, по тялото, добре ушит. Р... |
| измажа - измажеш, мин. св. измазах, мин. прич. измазал, св. - вж. измазвам. |
| измазвам - измазваш, несв. и измажа, св.: какво. 1. Замазвам изцяло. Измазахме пристройката отвън. 2. Изразходвам с мазане. Измазах боята. |
| измама - мн. измами, ж. 1. Подвеждане, заблуждаване с користна цел. Кроя измама. 2. Илюзия (зрителна, слухова и под.). |
| измамвам - измамваш, несв. и измамя, св.; кого. Послужвам си с измама. — измамвам се/измамя се. 1. Поддавам се на измама. 2. Заблуждавам се в... |
| измамен - измамна, измамно, мн. измамни, прил. 1. Който заблуждава, въвежда в измама. Измамни думи. Измамни ласки. 2. Който е нереален, прив... |
| измамлив - измамлива, измамливо, мн. измамливи, прил. Измамен (в 1 и 2 знач.). |
| измамник - мн. измамници, м. Човек, който мами, лъже. |
| измамница - мн. измамници, ж. Жена измамник. |
| измамнически - измамническа, измамническо, мн. измамнически, прил. Който съдържа измама. По измамнически начин. |
| измамя - измамиш, мин. св. измамих, мин. прич. измамил, св. — вж. измамвам. |
| измачкам - измачкаш, св. - вж. измачквам. |
| измачквам - измачкваш, несв. и измачкам, св. Мачкам много или всички от определения брой; смачквам. Измачкала си си полата. — измачквам се/изм... |
| измежду - предлог. От, сред предмети или хора. Кой измежду вас може да язди кон? Трябва да избера няколко измежду тези платове. |
| измекяр - измекярят, измекяря, мн. измекяри, м. Остар. Слуга. |
| изменник - мн. изменници, м. Човек, който изменя на някого или на нещо. Изменници на идеята. |
| изменница - мн. изменници, ж. Жена изменник. |
| изменчив - изменчива, изменчиво, мн. изменчиви, прил. 1. Който се променя. Изменчива съдба. 2. Който е податлив на изменения; непостоянен. Из... |
| изменя - измениш, мин. св. измених, мин. прич. изменил, св. — вж. изменям. |
| изменяем - изменяема, изменяемо, мн. изменяеми, прил. Който може да се изменя. Изменяема скорост. |
| изменям - изменяш, несв. и изменя, св.; какво/ кого. Правя различно от досегашното; променям. — изменям се/изменя се. Ставам различен, проме... |
| измервам - измерваш, несв. и измеря, св. 1. Какво/кого. С уред, инструмент определям размери, количество и др. Измерих дължината на стаята. 2... |
| измервател - измервателят, измервателя, мн. измерватели, (два) измервателя, м. Уред или инструмент, с който се измерва. |
| измервателен - измервателна, измервателно, мн. измервателни, прил. Който служи за измерване. Измервателни уреди. |
| измерение - мн. измерения, ср. 1. Величина, която може да бъде измерена. Фигурата има три измерения — дължина, ширина и височина. 2. Начин на ... |
| измерим - измерима, измеримо, мн. измерими, прил. Който може да бъде измерен. |
| измерител - измерителят, измерителя, мн, измерители, (два) измерителя, м. 1. Измервател. 2. Критерий, мярка. Дисциплината е измерител на възпи... |
| измеря - измериш, мин. св. измерих, мин. прич. измерил, св. — вж. измервам. |
| измествам - изместваш, несв. и изместя, св. 1. Какво/кого. Променям мястото; премествам. Измествам стола към масата. Изместиха го в друго учил... |
| изместя - изместиш, мин. св. изместих, мин. прич. изместил, св. - вж. измествам. |