Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква И
извря - извриш, мин. св. изврях, мин. прич. изврял, св. — вж. извирам.
изврякам - изврякаш, св. — вж. извряквам.
извряквам - изврякваш, несв. и изврякам, св. Врякам внезапно и еднократно.
извъдя се - извъдиш се, мин. св. извъдих се, мин. прич. извъдил се, св. — вж. извъждам се.
извъждам се - извъждаш се, несв. и извъдя се, св. 1. Вземам се отнякъде, идвам, създавам се. Откъде се извъдиха толкова хора тук! 2. Ставам няка...
извън - предлог. 1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града. 2. Независимо от, без връзка с ...
извън- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща: 1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен. 2. Който ...
извънбрачен - извънбрачна, извънбрачно, мн. извънбрачни, прил. 1. Който е роден от майка, която няма брак. Извънбрачно дете. 2. Който се извършв...
извънградски - извънградска, извънградско, мн. извънградски, прил. 1. Който е вън от рамките или от административните предели на града, но близо ...
извънестествен - извънестествена, извънестествено, мн. извънестествени, прил. 1. Който е свръхестествен. Извънестествени сили. 2. Който е извънмере...
извънземен - извънземна, извънземно, мн. извънземни, прил. 1. Който се намира или се извършва извън пределите на Земята. Извънземен живот. Извъ...
извънматочен - извънматочна, извънматочно, мн. извънматочни, прил. • Извънматочна бременност. Спец. Оплождане и развитие на яйцеклетка извън матк...
извънреден - извънредна, извънредно, мн. извънредни, прил. 1. Който е извън установения, приетия ред, режим. Извънредно заседание. Извънредно х...
извървя - извървиш, мин. св. извървях, мин. прич. извървял, св. — вж. извървявам.
извървявам - извървяваш, несв. и извървя, св. С вървене изминавам определено разстояние. Извървях два километра до там. — извървявам се/извървя...
извържа - извържеш, мин. св. извързах, мин. прич. извързал, св. — вж. извързвам.
извързвам - извързваш, несв. и извържа, св.; какво. Разг. 1. Връзвам всичко. 2. Обработвам с връзване. Извързвам лозе. Извързвам домати.
извърна - извърнеш, мин. св. извърнах, мин. прич. извърнал, св. — вж. извръщам.
извъртам - извърташ, несв. и извъртя,, св. 1. Какво/кого. Извръщам, завъртам. Извъртя глава надясно. Извъртам очи. 2. Какво. Огъвам, свивам в...
извъртвам - извъртваш, несв. Извъртам.
извъртя - извъртиш, мин. св. извъртях, мин. прич. извъртял, св. — вж. извъртам.
извъртявам - извъртяваш, несв. и извъртя, св. 1. Извъртам. 2. Извръщам очи. 3. Какво. Правя нещо (обикн. с въртене, бъркане) бързо, майсторски,...
извърша - извършиш, мин. св. извърших, мин. прич. извършил, св. — вж. извършвам.
извършавам - извършаваш, несв. и извършен, се.; какво. Вършея докрай определено количество; овършавам.
извършвам - извършваш, несв. и извърша, св.; какво. Върша нещо определено докрай; правя, осъществявам. Извършвам функциите си. Извършвам работ...
извършея - извършееш, мин. св. извършах. мин. прич. извършал, св. — вж: извършавам.
извършител - извършителят, извършителя, мн. извършители, м. Лице, което извършва нещо. Извършител на убийството.
извършителка - мн. извършителки, ж. Жена извършител.
извътре - нареч. 1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре. 2. От душата, отвътре. Музиката ...
извявам - извяваш, несв. и извея, св.; какво. Отнасям с веене; отвявам. Вятърът извя снега.
изгазвам - изгазваш, несв. и изгазя, св.; какво. 1. С газене преминавам през вода, кал, сняг, през река и под. С голям труд изгазих дълбоката...
изгазя - изгазиш, мин. св. изгазих, мин. прич. изгазил, св. — вж. изгазвам.
изгарям - изгаряш, несв. и изгоря, св. 1. Унищожавам се от горене. Сламата изгоря. 2. За електрически уред и под. — повреждам се от неправил...
изгасвам - изгасваш, несв. и изгасна, св. 1. За огън, пламък, печка — преставам да горя. 2. Прен. За слънце, звезди, ден — залязвам, престава...
изгасна - изгаснеш, мин. св. изгаснах, мин. прич. изгаснал, св. — вж. изгасвам.
изгася - изгасиш, мин. св. изгасих, мин. прич. изгасил, св. — вж. изгасявам.
изгасявам - изгасяваш, несв. и изгася, се.; какво. Правя да изгасне (в 1, 2, 3 и 4 знач.).
изгасям - изгасяш, несв. Изгасявам.
изгивам - изгиваш, несв. и изгина, св. За живи същества — в определен брой гина докрай. Изгина рибата в реката.
изгина - изгинеш, мин. св. изгинах, мин. прич. изгинал, св. — вж. изгивам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: