| Буква И |
|---|
| илюстрирам - илюстрираш, несв. и св. 1. Какво. Правя илюстрации към текст. Художникът е илюстрирал много красиво книгата. 2. Прен. Служа за илю... |
| илюстровам - илюстроваш, несв. Илюстрирам. |
| им - — вж. те. |
| имагинерен - имагинерна, имагинерно, мн. имагинерни, прил. Който е въображаем, нереален. |
| имам - имаш, несв. 1. Какво/кого. Притежавам, разполагам с нещо. Имам апартамент. Имам много пари. Имам много свободно време. Имам диплом... |
| имане - мн. иманета, ср. Разг. 1. Имущество, ценности, богатство, които са притежание на някого. Беден съм, нямам имане. Искала да се ожен... |
| иманентен - иманентна, иманентно, мн. иманентни, прил. Който е вътрешно присъщ, даден. Иманентен признак. |
| иманяр - иманярят, иманяря, мн. иманяри, м. Човек, който се занимава с търсене на имане (във 2 знач.). Често иманярите разравят и увреждат ... |
| име - мн. имена, ср. 1. Наименование на човек от раждането му. Името му е Иван. Как ти е името, момче? 2. Наименование на животно. Еднат... |
| имен - мн. именни, прил. • Имен ден. Ден, посветен на името на светец, и празник на хората със същото име. Празнувам именния си ден на Ив... |
| именен - именна, именно, мн. именни, прил. Който е свързан с име. |
| имение - мн. имения, ср. Голям феодален имот, чифлик — земя с къща и стопанство извън населено място. Лятото прекарваха в имението. |
| именит - именита, именито, мн. именити, прил. Известен, знаменит, прославен. През лятото във Варна гостуват именити певци и артисти. Именит... |
| именник - мн. именници, м. 1. Лице в деня, когато е именният му ден. Днес си именник, трябва да черпиш. 2. Списък с имена, изготвен с някакв... |
| именница - мн. именници, ж. Жена именник (в 1 знач.). |
| именно - нареч. Точно, тъкмо, по име. Ще ни дойдат гости в събота, а именно тогава е концертът. Писаха за два града, именно за Свищов и Пав... |
| именувам - именуваш, несв. Наричам по име, назовавам. Именуват го Слав Търтъра. Това аз го именувам инат. - именувам се. Наричам се, казвам с... |
| имигрант - мн. имигранти, м. Човек, заселен за постоянно в чужда страна. В Америка живеят имигранти от всички страни. |
| имигрантка - мн. имигрантки, ж. Жена имигрант. |
| имиграция - само ед. 1. Влизане и заселване в чужда страна. 2. Всички имигранти от една и съща страна. Българската имиграция в Германия. // пр... |
| имигрирам - имигрираш, несв. и св. Заселвам се в чужда страна. |
| имидж - само ед. Образ, който е създаден в обществото за отделен човек, група, институция, държава; репутация. Имам добър имидж. Подобрява... |
| имитатор - мн. имитатори, м. 1. Човек, който подражава на друг. Имитатор в изкуството. 2. Човек, който може добре да имитира други хора или ж... |
| имитаторка - мн. имитаторки, ж. Жена имитатор. |
| имитация - мн. имитации, ж. 1. Само ед. Подражаване на нещо или на някого. Имитатор на големия певец. 2. Само ед. Нарочно подражаване на хора... |
| имитирам - имитираш, несв. и св.; на какво/на кого. Постигам имитация. Пластмасата имитира всичко. |
| имобилизация - само ед. Спец. 1. В медицината - обездвижване на крайник, обикн. при счупване. 2. Във финансите - превръщане на оборотен капитал в... |
| имот - мн. имоти, (два) имота, м. 1. Само ед. Имущество, притежание на някого. Наследи много имот. 2. Къща с двор или земя с постройки. И... |
| импас - само ед. 1. Задънена улица. 2. При игра на бридж — безизходно положение. 3. Безизходно положение. |
| императив - мн. императиви, (два) императива, м. 1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви. 2. Спец. Само ед. В граматиката — п... |
| император - мн. императори, м. 1. Върховен глава на империя, който притежава абсолютна или конституционно ограничена власт. 2. В древния Рим —... |
| империализъм - само ед. Стремеж на една държава към разширяване на владенията и. |
| империалист - мн. империалисти, м. Лице, което е привърженик на империализма и провежда политиката му. |
| империя - мн. империи, ж. 1. Монархическа държава с върховен глава император. Римска империя. 2. Група от държави под обща върховна власт. Б... |
| имперфект - само ед. Спец. В граматиката — минало несвършено време на глагола. |
| импетиго - само ед. Кожно заболяване с външен белег бели петна по кожата. |
| имплантация - мн. имплантации, ж. Спец. В медицината - присаждане на клетки или тъкани от едно място на друго или на органи от един организъм на... |
| имплантирам - имплантираш, несв. и св.; какво. Правя имплантация. Имплантирам сърце от катастрофирал човек. |
| импликация - мн. импликации, ж. 1. Заместване, заплитане в нещо, вплитане. 2. Загатване, неизясняване напълно. |
| имплицитен - имплицитна, имплицитно, мн. имплицитни, прил. Който присъства, но не е явно изразен. |