| Буква И |
|---|
| изпушвам - изпушваш, несв. и изпуша, св.; какво. Пуша докрай или всичко от определеното. Изпушвам една цигара. Изпушвам си цигарите. |
| изпущам - изпущаш, несв. Изпускам. |
| изпъвам - изпъваш, несв. и изпъна, св.; какво. Правя да стане прав, опънат или изправен. Изпъвам тел. Изпъвам покривка. Изпъвам крак. Изпъва... |
| изпъдя - изпъдиш, мин. св. изпъдих, мин. прич. изпъдил, св. — вж. изпъждам. |
| изпъждам - изпъждаш, несв. и изпъдя, св.; кого. 1. Заставям да се махне, да се отстрани от някъде; изгонвам. Изпъждам от дома си. Изпъждам го... |
| изпъквам - изпъкваш, несв. и изпъкна, св. 1. За повърхност, част от тяло и др. — издавам се повече от нормалното. Дъното на тавата е изпъкнал... |
| изпъкна - изпъкнеш, мин. св. изпъкнах, мин. прич. изпъкнал, св. — вж. изпъквам. |
| изпълвам - изпълваш, несв. и изпълня, св. 1. Какво. Заемам изцяло пространство, обем, място. Гости изпълваха стаята. Виното изпълваше чашите.... |
| изпълвам се - изпълваш се, несв. и изпълня се, св. За мечта, желание — сбъдвам се. Мечтата ми да видя Америка ще се изпълни. |
| изпълзя - изпълзиш, мин. св. изпълзях, мин. прич. изпълзял, св. — вж. изпълзявам. |
| изпълзявам - изпълзяваш, несв. и изпълзя, св. 1. Излизам от някъде с пълзене. Змиите изпълзяха от дупките. Човекът изпълзя от прикритието си. 2... |
| изпълнение - мн. изпълнения, ср. 1. Осъществяване на нещо. Изпълнение на задачите. Изпълнение на присъда. 2. Пресъздаване на произведение на из... |
| изпълнител - изпълнителят, изпълнителя, мн. изпълнители, м. 1. Лице, което изпълнява възложени му от друг действия, задачи. Аз съм само изпълни... |
| изпълнителен - изпълнителна, изпълнително, мн. изпълнителни, прил. Човек, който добросъвестно изпълнява нареждания и изисквания. • Изпълнителна в... |
| изпълнителка - мн. изпълнителки, ж. Жена изпълнител. |
| изпълня - изпълниш, мин. св. изпълних, мин. прич. изпълнил, св. — вж. изпълвам и изпълнявам. |
| изпълня се - изпълниш се, мин. св. изпълних се, мин. прич. изпълнил се, св. — вж. изпълвам се. |
| изпълнявам - изпълняваш, несв. и изпълня, св.; какво. 1. Осъществявам нещо заповядано, наредено, замислено. Изпълнявам заповед. Изпълнявам план... |
| изпъна - изпънеш, мин. св. изпънах, мин. прич. изпънал, св. — вж. изпъвам. |
| изпържа - изпържиш, мин. св. изпържих, мин. прич. изпържил, св. — вж. изпържвам. |
| изпържвам - изпържваш, несв. и изпържа, св.; какво. Пържа до готовност. Изпържих яйца. — изпържвам се/изпържа се. Разг. Ставам с болезнено зач... |
| изпъстря - изпъстриш, мин. св. изпъстрих, мин. прич. изпъстрил, св. — вж. изпъстрям. |
| изпъстрям - изпъстряш, несв. и изпъстря, св.; какво, с какво. Правя да стане пъстър; нашарвам, смесвам, примесвам. Пролетта изпъстри поляните ... |
| изпявам - изпяваш, несв. и изпея, св.; какво. 1. Пея докрай. Изпявам песен. 2. Прен. Разг. Изричам бързо, уверено, без запъване. Изпях си ур... |
| изработвам - изработваш, несв. и изработя, св. 1. Какво. Произвеждам, правя с труд, с работа. В този завод изработват детски дрехи. Понякога из... |
| изработка - само ед. 1. Изработване. Изработката на един телевизор не е скъпа. 2. Начин, качество на изработване. Тази машина има отлична изра... |
| изработя - изработиш, мин. св. изработих, мин. прич. изработил, св. — вж. изработвам. |
| изравня - изравниш, мин. св. изравних, мин. прич. изравнил, св. - вж. изравнявам. |
| изравнявам - изравняваш, несв. и изравня, св. 1. Какво. Правя равен навсякъде, заравнявам. Изравнявам с пръст двора. 2. Какво. Правя две или по... |
| изравням - изравняш, несв. и изравня, св. Остар. Изравнявам. |
| изравям - изравяш, несв. и изровя, св.; какво. 1. С ровене правя яма, дупка. 2. С ровене изваждам нещо заровено; изкопавам. Изровиха един ср... |
| израждам - израждаш, несв. и изродя, св.; кого/какво. Помагам при раждане. Тази лекарка е изродила хиляди деца. |
| израждам се - израждаш се, несв. и изродя се, св.1. За род, поколение — влошавам качествата, характера си в сравнение с предходниците си. Овцете... |
| изражение - мн. изражения, ср. 1. За лице, поглед — израз. Имам щастливо изражение на лицето. 2. Изразяване, проява на чувство, отношение. Пос... |
| израз - мн. изрази, (два) израза, м. 1. Съчетание от думи или кратко изречение. Спомням си един израз от книга. Народен израз. Груб израз.... |
| изразител - изразителят, изразителя, мн. изразители, м. 1. Лице, което изразява интереси, чувства. Изразител на чужди интереси. 2. Събитие, об... |
| изразителен - изразителна, изразително, мн. изразителни, прил. 1. За лице, очи и др. - който показва ясно чувства, настроения, душевни качества.... |
| изразходвам - изразходваш, несв. и изразходя, св.; какво. Изчерпвам, употребявам докрай (пари, запаси, сили, енергия). — изразходвам се/изразход... |
| изразходя - изразходиш, мин. св. изразходих, мин. прич. изразходил, св. — вж. изразходвам. |
| изразя - изразиш, мин. св. изразих, мин. прич. изразил, св. — вж. изразявам. |