| Буква И |
|---|
| истеричка - мн. истерички, ж. Жена истерик. |
| истерия - само ед. 1. Спец. В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен ... |
| истина - мн. истини, ж. 1. Това, което отговаря на действителността. Истина ли е, че си спечелил от тотото? Казват, че се оженил, но не бил... |
| истински - истинска, истинско, мн. истински, прил. 1. Който отговаря на действителността. Истинска причина. Истински случай. Истинското полож... |
| историк - мн. историци, м. Специалист по история. |
| историография - само ед. Наука за развоя на историческото знание и методологията на историческата наука. // прил. историографски, историографска, ... |
| исторически - историческа, историческо, мн. исторически, прил. 1. Който е свързан с историята. Историческо събитие. Исторически процеси. 2. Койт... |
| история - мн. истории, ж. 1. Само ед. Действителността в непрекъснатото и развитие. 2. Само ед. Миналото, запазено в човешката памет. 3. Сам... |
| истукан - мн. истукани, (два) истукана, м. Истор. Статуя на божество. • Стоя като истукан. Стоя неподвижно и гледам безчувствено. |
| их - междум. Разг. 1. Изразява укор, досада. Их пък ти! Все се сърдиш! 2. Изразява задоволство, възхищение. Их, колко е хубаво! Их, че ... |
| ихтиозавър - мн. ихтиозаври, (два) ихтиозавъра, м. Изкопаемо водно влечуго, достигало до дванадесет метра дължина. |
| ихтиол - само ед. Тъмнокафява течност, получавана от скали с останки от вкаменели риби, която се употребява за лекуване на кожни и др. боле... |
| ихтиология - само ед. Наука, която изучава рибите. |
| ичкия - мн. ичкии, ж. Разг. Алкохолно питие. |
| ишарет - мн. ишарети, (два) ишарета, м. Разг. Знак, направен с ръка, очи и др. |
| ишиас - само ед. Спец. В медицината - заболяване на седалищния нерв, придружавано от силна болка в кръста, бедрото и стъпалото. |
| ишлеме - мн. ишлемета, ср. Разг. Изработване на нещо с материали на клиента и заплащане на парче. |
| ищах - само ед. Разг. Желание, охота. Имам ищах за работа. |
| ищец - мн. ищци, м. Спец. В юриспруденцията — физическо или юридическо лице, което предявява иск към някого чрез съда. |
| ищца - мн. ищци, ж. Жена ищец. |