| Буква И |
|---|
| изряден - изрядна, изрядно, мн. изрядни, прил. Който е безупречен, точен. Изряден е в служебните си задължения. |
| изрязвам - изрязваш, несв. и изрежа, св. 1. Какво. Отделям чрез рязане, като следвам очертания. Изрязах снимката му от вестника. Изрязвам яка... |
| изсвирвам - изсвирваш, несв. и изсвиря, св. 1. Издавам кратко свирене. Изсвирвам суета. Клаксонът изсвири. Птицата изсвири. Вятърът изсвири. 2... |
| изсвиря - изсвириш, мин. св. изсвирих, мин. прич. изсвирил, св. — вж. изсвирвам. |
| изсека - изсечеш, мин. св. изсякох, мин. прич. изсякъл, св. - вж. изсичам. |
| изсеквам - изсекваш, несв. и изсекна, св.; какво. Прочиствам нос чрез секнене; издухвам. Изсекни носа на детето! — изсеквам се/изсекна се. Пр... |
| изсекна - изсекнеш, мин. св. изсекнах, мин. прич. изсекнал, св. — вж. изсеквам. |
| изселвам - изселваш, несв. и изселя, св.; кого. Принуждавам да напусне завинаги мястото си на живеене. Изселиха жителите заради химическото з... |
| изселник - мн. изселници, м. Човек, който е изселен. В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия. |
| изселница - мн. изселници, ж. Жена изселник. |
| изселнически - изселническа, изселническо, мн. изселнически, прил. Който се отнася до изселник. Изселнически неволи. |
| изселя - изселиш, мин. св. изселих, мин. прич. изселил, св. — вж. изселвам. |
| изсилвам се - изсилваш се, несв. и изсиля се, св. 1. Правя усилие, засилвам се да направя нещо, но често без нужните възможности. Изсили се да с... |
| изсиля се - изсилиш се, мин. св. изсилих се, мин. прич. изсилил се, св. — вж. изсилвам се. |
| изсипвам - изсипваш, несв. и изсипя, св.; какво. 1. Сипвам съдържанието на нещо някъде докрай. 2. Опразвам докрай нещо. 3. Разсипвам, разлива... |
| изсипя - изсипеш, мин. св. изсипах, мин. прич. изсипал, св. — вж. изсипвам. |
| изсичам - изсичаш, несв. и изсека, св.; какво. 1. Сека докрай всичко. Изсекли гората за дърва. 2. От твърд материал оформям чрез сечене. Изс... |
| изскачам - изскачаш, несв. и изскоча, св. 1. Излизам от някъде, като скачам. Кучето изскочи от къщичката си. Птичката изскочи от гнездото. 2.... |
| изскоча - изскочиш, мин. св. изскочих, мин. прич. изскочил, св. — вж. изскачам. |
| изскубвам - изскубваш, несв. и изскубна, св. 1. Какво. Изваждам с корена, изтръгвам докрай или всичко. Изскубнах една глава лук. Вятърът изску... |
| изскубна - изскубнеш, мин. св. изскубнах, мин. прич. изскубнал, св. — вж. изскубвам. |
| изследвам - изследваш, несв. 1. Какво. Подлагам на научно наблюдение и анализ; изучавам. Изследвам събирателните съществителни. Изследвам морс... |
| изследване - мн. изследвания, ср. Научен труд, научно съчинение по даден въпрос. Публикуваха се сериозни изследвания върху замърсяването на око... |
| изследвач - мн. изследвачи, м. Човек, който се занимава с научни изследвания. Изследвач на българския език. |
| изследвачески - изследваческа, изследваческо, мн. изследвачески, прил. Който се отнася до изследване или до изследвач. Изследвачески подход. Изсле... |
| изследвачка - мн. изследвачки, ж. Жена изследвач. |
| изследовател - изследователят, изследователя, мн. изследователи, м. Изследвач. |
| изследователка - мн. изследователки, ж. Изследвачка. |
| изследователски - изследователска, изследователско, мн. изследователски, прил. Изследвачески. |
| изслушам - изслушаш, св. — вж. изслушвам. |
| изслушвам - изслушваш, несв. и изслушам, св.; какво/кого. Слушам докрай или всичко. Изслушах песента с удоволствие. Изслушах разказа му. Изслу... |
| изсмуквам - изсмукваш, несв. и изсмуча, св.; какво. 1. Поемам всичко със смукане. Помпата изсмука водата от лодката. 2. Прен. Пресушавам, изсу... |
| изсмуча - изсмучеш, мин. св. изсмуках, мин. прич. изсмукал, св. — вж. изсмуквам. |
| изсред - предлог. Разг. Измежду, из средата, откъм средата. Изсред редиците се чу глас. |
| изстивам - изстиваш, несв. и изстина, св. 1. Ставам студен. Супата изстина. Времето изстина. Ръцете ми изстинаха. 2. Простудявам се, настивам... |
| изстина - изстинеш, мин. св. изстинах, мин. прич. изстинал, св. — вж. изстивам |
| изстинка - само ед. Разг. Неразположение на организма, предизвикано от простудяване; настинка. Имам изстинка. |
| изстискам - изстискаш, св. — вж. изстисквам. |
| изстисквам - изстискваш, несв. и изстискам, св.; какво. 1. Със стискане правя да излезе течността на нещо. Изстисквам лимон. Изстисквам гъба. 2... |
| изстрадам - изстрадаш, св. — вж. изстрадвам. |