Буква И |
изгубя - изгубиш, мин. св. изгубих, мин. прич. изгубил, св. — вж. изгубвам. |
изгъзвам се - изгъзваш се, несв. и изгъзя се, св. Пренебр. 1. Издавам си дупето назад. 2. Ставам прекалено екстравагантен, ексцентричен, с прете... |
изгъзица - мн. изгъзици, ж. Пренебр. Поведение, което е прекалено екстравагантно, ексцентрично, с претенции за оригиналност и изисканост. |
изгъзя се - изгъзиш се, мин. св. изгъзих се, мин. прич. изгъзил се, св. — вж. изгъзвам се. |
изгълтам - изгълташ, св. — вж. изгълтвам. |
изгълтвам - изгълтваш, несв. и изгълтам, св.; какво. Разг. 1. Изпивам бързо, докрай определено количество. Изгълтах всичкия сок. 2. Ям бързо, ... |
изгърбвам се - изгърбваш се, несв. и изгърбя се, св. 1. Ставам гърбав, приведен. 2. Навеждам се с извит гръб. 3. Ставам извит, издут. Кориците са... |
изгърбя се - изгърбиш се, мин. св. изгърбих се, мин. прич. изгърбил се, св. — вж. изгърбвам се. |
изгърмя - изгърмиш, мин. св. изгърмях, мин. прич. изгърмял, св. — вж. изгърмявам. |
изгърмявам - изгърмяваш, несв. и изгърмя, св. 1. Гърмя (в 1 и 2 знач.) еднократно. 2. Какво. Изразходвам всички патрони, куршуми и под. за стре... |
издавам - издаваш, несв. и издам, св.; какво. 1. Давам докрай определеното количество. Издадох си парите за дрехи. 2. Предавам по документи ... |
издавя - издавиш, мин. св. издавих, мин. прич. издавил, св. — вж. издавям. |
издавям - издавяш, несв. и издавя, св.; каквокого. 1. Удавям всички от определен брой. 2. Уду-шавам всички от определен брой. Лисицата издав... |
издайник - мн. издайници, м. Остар. Лице, което предава някого. |
издайница - мн. издайници, ж. Остар. Жена издайник. |
издайнича - издайничиш, мин. св. издайничих, мин. прич. издайничил, несв. Предателствам. |
издайнически - издайническа, издайническо, мн. издайнически, прил. Който издава, открива нещо. Издайническа усмивка. // нареч. издайнически. |
издалеко - нареч. От голямо разстояние. Чува се глас издалеко. • Започвам (питам) издалеко. Говоря със заобикалки, не пристъпвам направо на в... |
издалече - нареч. 1. Издалеко. 2. Отстрани, широко, задълбочено. Започнах да уча много издалече. |
издам - издадеш, мин. св. издадох, мин. прич. издал, св. — вж. издавам. |
издание - мн. издания, ср. 1. Само ед. Печатно произведение като издателска продукция. Книгата е издание на университетското издателство. 2.... |
издател - издателят, издателя, мн. издатели, м. 1. Лице, което издава или работи в областта на издаването на печатни произведения. 2. Остар.... |
издателски - издателска, издателско, мн. издателски, прил. Който се отнася до издаване на печатни произведения. |
издателство - мн. издателства, ср. Предприятие, което издава печатни произведения. |
издатина - мн. издатини, ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина. |
издатък - мн. издатъци, (два) издатъка, м. Част от нещо, което се издава навън. Съдът има красив издатък за дръжка. |
издаянвам - издаянваш, несв. и издаяня, св.; какво. Разг. Изкарвам, изтърпявам нещо трудно, тежко. Как ще издаяним тия ремонти, не зная. |
издаяня - издаяниш, мин. св. издаяних, мин. прич. издаянил, св. — вж. издаянвам. |
издебвам - издебваш, несв. и издебна, св.; кого. Проследявам с дебнене, извардвам. |
издебна - издебнеш, мин. св. издебнах, мин. прич. издебнал, св. — вж. издебвам. |
издевателствам - издевателстваш, несв. Върша издевателства. |
издевателство - мн. издевателства, ср. 1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство ... |
издевателствувам - издевателствуваш, несв. Издевателствам. |
издействам - издействаш, св.; какво. Успявам да постигна, да уредя нещо трудно да стане чрез ходене, срещи, настояване. Издействах си по-голяма... |
издействувам - издействуваш, св. Издействам. |
издекламирам - издекламираш, несв. и св.; какво. 1. Декламирам докрай или няколко неща едно след друго. 2. Прен. Изказвам нещо бързо и високо. |
изделие - мн. изделия, ср. Продукт или произведение на труда. Изделия на завода. Тестени изделия. Кожени изделия. |
изделя - изделиш, мин. св. изделих, мин. прич. изделил, св. — вж. изделям. |
изделям - изделяш, несв. и изделя, св.; какво. Разг. Отделям от множеството или едно от другото. Издели изгнилите ябълки. |
издера - издереш, мин. св. издрах, мин. прич. издрал, св. — вж. издирам. |