Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква И
изгубя - изгубиш, мин. св. изгубих, мин. прич. изгубил, св. — вж. изгубвам.
изгъзвам се - изгъзваш се, несв. и изгъзя се, св. Пренебр. 1. Издавам си дупето назад. 2. Ставам прекалено екстравагантен, ексцентричен, с прете...
изгъзица - мн. изгъзици, ж. Пренебр. Поведение, което е прекалено екстравагантно, ексцентрично, с претенции за оригиналност и изисканост.
изгъзя се - изгъзиш се, мин. св. изгъзих се, мин. прич. изгъзил се, св. — вж. изгъзвам се.
изгълтам - изгълташ, св. — вж. изгълтвам.
изгълтвам - изгълтваш, несв. и изгълтам, св.; какво. Разг. 1. Изпивам бързо, докрай определено количество. Изгълтах всичкия сок. 2. Ям бързо, ...
изгърбвам се - изгърбваш се, несв. и изгърбя се, св. 1. Ставам гърбав, приведен. 2. Навеждам се с извит гръб. 3. Ставам извит, издут. Кориците са...
изгърбя се - изгърбиш се, мин. св. изгърбих се, мин. прич. изгърбил се, св. — вж. изгърбвам се.
изгърмя - изгърмиш, мин. св. изгърмях, мин. прич. изгърмял, св. — вж. изгърмявам.
изгърмявам - изгърмяваш, несв. и изгърмя, св. 1. Гърмя (в 1 и 2 знач.) еднократно. 2. Какво. Изразходвам всички патрони, куршуми и под. за стре...
издавам - издаваш, несв. и издам, св.; какво. 1. Давам докрай определеното количество. Издадох си парите за дрехи. 2. Предавам по документи ...
издавя - издавиш, мин. св. издавих, мин. прич. издавил, св. — вж. издавям.
издавям - издавяш, несв. и издавя, св.; каквокого. 1. Удавям всички от определен брой. 2. Уду-шавам всички от определен брой. Лисицата издав...
издайник - мн. издайници, м. Остар. Лице, което предава някого.
издайница - мн. издайници, ж. Остар. Жена издайник.
издайнича - издайничиш, мин. св. издайничих, мин. прич. издайничил, несв. Предателствам.
издайнически - издайническа, издайническо, мн. издайнически, прил. Който издава, открива нещо. Издайническа усмивка. // нареч. издайнически.
издалеко - нареч. От голямо разстояние. Чува се глас издалеко. • Започвам (питам) издалеко. Говоря със заобикалки, не пристъпвам направо на в...
издалече - нареч. 1. Издалеко. 2. Отстрани, широко, задълбочено. Започнах да уча много издалече.
издам - издадеш, мин. св. издадох, мин. прич. издал, св. — вж. издавам.
издание - мн. издания, ср. 1. Само ед. Печатно произведение като издателска продукция. Книгата е издание на университетското издателство. 2....
издател - издателят, издателя, мн. издатели, м. 1. Лице, което издава или работи в областта на издаването на печатни произведения. 2. Остар....
издателски - издателска, издателско, мн. издателски, прил. Който се отнася до издаване на печатни произведения.
издателство - мн. издателства, ср. Предприятие, което издава печатни произведения.
издатина - мн. издатини, ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина.
издатък - мн. издатъци, (два) издатъка, м. Част от нещо, което се издава навън. Съдът има красив издатък за дръжка.
издаянвам - издаянваш, несв. и издаяня, св.; какво. Разг. Изкарвам, изтърпявам нещо трудно, тежко. Как ще издаяним тия ремонти, не зная.
издаяня - издаяниш, мин. св. издаяних, мин. прич. издаянил, св. — вж. издаянвам.
издебвам - издебваш, несв. и издебна, св.; кого. Проследявам с дебнене, извардвам.
издебна - издебнеш, мин. св. издебнах, мин. прич. издебнал, св. — вж. издебвам.
издевателствам - издевателстваш, несв. Върша издевателства.
издевателство - мн. издевателства, ср. 1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство ...
издевателствувам - издевателствуваш, несв. Издевателствам.
издействам - издействаш, св.; какво. Успявам да постигна, да уредя нещо трудно да стане чрез ходене, срещи, настояване. Издействах си по-голяма...
издействувам - издействуваш, св. Издействам.
издекламирам - издекламираш, несв. и св.; какво. 1. Декламирам докрай или няколко неща едно след друго. 2. Прен. Изказвам нещо бързо и високо.
изделие - мн. изделия, ср. Продукт или произведение на труда. Изделия на завода. Тестени изделия. Кожени изделия.
изделя - изделиш, мин. св. изделих, мин. прич. изделил, св. — вж. изделям.
изделям - изделяш, несв. и изделя, св.; какво. Разг. Отделям от множеството или едно от другото. Издели изгнилите ябълки.
издера - издереш, мин. св. издрах, мин. прич. издрал, св. — вж. издирам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: