-------н-- - Намерени са 266 думи от търсенето |
акселбанти - Презраменни плетени шнурове с висулки в парадната униформа на офицери. |
асинхронен - асинхронна, асинхронно, мн. асинхронни.Който е лишен от синхрония; неедновременен.// същ. асинхрония. |
августинец - (по лат. собств. Аugustinus Aurelius)Монах от католическия орден на св. Августин.// Прил. августински. |
агамогония - (по гр. agamos 'безбрачие' + gonos 'раждане')Биол. Безполово размножаване на низшите организми чрез делене или... |
акцесионен - (по лат. accessio 'прибавка')Юр. За договор, списък и др. - който се прибавя към друг, по-раншен. |
андрогиния - (нем. Androgynie, фр. androginie по гр. androgynos 'хермафродит')Биол. Проява на вторични полови белези от двата пола. |
андромания - (нлат. andromania от гр. andromanes)Мед. Ненаситна страст на жена към мъжете. |
бездиханен - бездиханна, бездиханно, мн. бездиханни.В поезията и литературата - който не диша; безжизнен, мъртъв.//същ. бездиханност, бездиханн... |
беззаконие - мн.беззакония.1. Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони.2. Нарушение на закона; произвол. |
безсрамник - мн.безсрамници.Пренебр. Човек, който няма чувство за срам. |
бикарбонат - само ед.Спец. В химията - сол на въглената киселина. |
благовонен - благовонна, благовонно, мн. благовонни, прил.Ароматен, благоуханен. Благовонни масла.// същ. благовонност,мн. благовонността, ж. |
благовоние - мн. благовония, ср.1. Само ед. Аромат, благоухание.2. Само мн. Ароматични масла; парфюм. |
възпитаник - мн. възпитаници, м.1. Този, когото възпитавам, уча. Ето го моя възпитаник. Той е мой възпитаник.2. Лице, което е получило или полу... |
воловарник - мн. воловарници, (два) воловарника, м.Обор за волове. |
всестранен - всестранна, всестранно, мн. всестранни, прил.Който се разпространява във всички страни и области на живота и знанието. Всестранни ... |
въздихание - мн. въздихания, ср.Остар. Въздишка. |
възпаление - само ед.Спец. Болестен процес, съпроводен с температура, подуване и зачервяване на засегнатия орган. Възпаление на очите.// прил. ... |
възпитание - само ед.1. Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му. Не подлежи на възпитание.2. Навици з... |
възражение - мн. възражения, ср.Довод, мнение против; несъгласие. Има ли възражения? Направих писмено възражение. |