Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
задимен - задимена, задимено, мн. задимени. прил. Който е изпълнен с дим; където има дим. Задимена стая. Задимено място.
задимя - задимиш, мин. св. задимих, мин. прич. задимил, св. — вж. задимявам.
задимявам - задимяваш, несв. и задимя, св. 1. Какво. Изпълвам с пушек, с дим. Бяха задимили стаята така, че не се виждаха. 2. Започвам да димя...
задирвам - задирваш, несв. и задиря, св.; какво. Започвам да диря, да търся.
задиря - задириш, мин. св. задирих, мин. прич. задирил, св. — вж. задирвам.
задирям - задиряш, несв. и задиря,. св.; кого. 1. Ухажвам настоятелно, изразявам чувства на симпатия или любов. 2. Закачам, задявам.
задкулисен - задкулисна, задкулисно, мн. задкулисни, прил. Таен, скрит, непочтен. Задкулисни ходове. Задкулисни игри. // нареч. задкулисно.
задлъжнея - задлъжнееш, мин. св. задлъжнях, мин. прич. задлъжнял, св. — вж. задлъжнявам.
задлъжнявам - задлъжняваш, несв. и задлъжнея, св.; на кого, с какво. Правя дългове, ставам длъжен. Задлъжнял съм със 100 000 лева.
задмина - задминеш, мин. св. задминах, мин. прич. задминал, св. — вж. задминавам.
задминавам - задминаваш, несв. и задмина, св.; кого/какво. 1. Настигам и изпреварвам в движение. В планината трудно се задминават камионите. 2....
задморски - задморска, задморско, мн. задморски, прил. Който се отнася до място или страна отвъд море. Задморски страни. Задморски плодове. За...
задник - мн. задници, (два) задника, м. 1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник. 2. Спец. Задна част на дреха...
задница - мн. задници, ж. 1. Задни части на животно или на човек (заедно с краката). 2. Задна част (на кола, каруца и др.) (заедно с колелат...
заднишката - нареч. Заднишком.
заднишком - нареч. Със задната част напред. Тръгна заднишком към вратата, като продължаваше да говори.
задноезичен - задноезична, задноезично, мн. задноезични, прил. Спец. За гласни или съгласни — които се образуват посредством задната част на ези...
задоволен - задоволена, задоволено, мн. задоволени, прил. 1. Който има това, което желае; удовлетворен. 2. Който има всичко, от което се нужда...
задоволителен - задоволителна, задоволително, мн. задоволителни, прил. Който задоволява за известни условия или обстоятелства. Успехът и по матема...
задоволство - само ед. Приятно чувство от постигане на нещо; удовлетвореност. Изпита задоволство при вида на подредената маса.
задоволя - задоволиш, мин. св. задоволих, мин. прич. задоволил, св. — вж. задоволявам.
задоволявам - задоволяваш, несв. и задоволя, св.; кого/какво. Удовлетворявам (отговарям на) нужди, желания или изисквания. Задоволих жаждата си ...
задомя - задомиш, мин. св. задомих, мин. прич. задомил, св. — вж. задомявам.
задомявам - задомяваш, несв. и задомя, св. Разг. Кого. Оженвам. Баща и я задоми твърде малка. — задомявам се/задомя се. Женя се, създавам семе...
задочен - задочна, задочно, мн. задочни, прил. 1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан. Задочни съвети. Задочна присъда. 2. ...
задочник - мн. задочници, м. Мъж, който се обучава задочно.
задочничка - мн. задочнички, ж. Жена задочник.
задраскам - задраскаш, св. — вж. задрасквам.
задрасквам - задраскваш, несв. задраскам, св. 1. Какво. Унищожавам написано с черта; зачертавам. Задраскай това изречение. 2. Прен. Какво/кого....
задремвам - задремваш, несв. Задрямвам.
задремя - задремеш, мин. св. задрямах, мин. прич. задрямал, св. — вж. задрямвам.
задруга - мн. задруги, ж. 1. Сдружение за обща стопанска дейност на кооперативна основа. Задруга на майсторите на народни занаяти. 2. Истор....
задружен - задружна, задружно, мн. задружни, прил. 1. Който е съвместен, общ, колективен. Задружен живот. Задружни усилия. 2. За група от хор...
задръжка - мн. задръжки, ж. 1. Пречка, спънка, задържане, забавяне. 2. Обикн. мн. Морални или волеви самоограничения в поведението. Напиваше ...
задръствам - задръстваш, несв. и задръстя, св.; какво. 1. Изпълвам ограничено пространство до непроходимост. Задръствам улицата. 2. Прен. Претр...
задръстя - задръстиш, мин. св. задръстих, мин. прич. задръстил, св. — вж. задръствам.
задрямвам - задрямваш, несв. и задремя, св. 1. Заспивам леко, повърхностно. 2. Прен. Притихвам, утихвам. Селото беше задрямало под снега. // с...
задстомашен - задстомашна, зад стомашно, мн. задстомашни, прил. • Задстомашна жлеза. Орган у човека и гръбначните животни, разположен зад стомах...
задух - само ед. 1. Голяма горещина, жега. Не се диша в този задух. 2. Спарен, застоял въздух. От стаята ме лъхна задух и тежка миризма.
задуха - само ед. Разг. Задух.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: