Буква З |
задимен - задимена, задимено, мн. задимени. прил. Който е изпълнен с дим; където има дим. Задимена стая. Задимено място. |
задимя - задимиш, мин. св. задимих, мин. прич. задимил, св. — вж. задимявам. |
задимявам - задимяваш, несв. и задимя, св. 1. Какво. Изпълвам с пушек, с дим. Бяха задимили стаята така, че не се виждаха. 2. Започвам да димя... |
задирвам - задирваш, несв. и задиря, св.; какво. Започвам да диря, да търся. |
задиря - задириш, мин. св. задирих, мин. прич. задирил, св. — вж. задирвам. |
задирям - задиряш, несв. и задиря,. св.; кого. 1. Ухажвам настоятелно, изразявам чувства на симпатия или любов. 2. Закачам, задявам. |
задкулисен - задкулисна, задкулисно, мн. задкулисни, прил. Таен, скрит, непочтен. Задкулисни ходове. Задкулисни игри. // нареч. задкулисно. |
задлъжнея - задлъжнееш, мин. св. задлъжнях, мин. прич. задлъжнял, св. — вж. задлъжнявам. |
задлъжнявам - задлъжняваш, несв. и задлъжнея, св.; на кого, с какво. Правя дългове, ставам длъжен. Задлъжнял съм със 100 000 лева. |
задмина - задминеш, мин. св. задминах, мин. прич. задминал, св. — вж. задминавам. |
задминавам - задминаваш, несв. и задмина, св.; кого/какво. 1. Настигам и изпреварвам в движение. В планината трудно се задминават камионите. 2.... |
задморски - задморска, задморско, мн. задморски, прил. Който се отнася до място или страна отвъд море. Задморски страни. Задморски плодове. За... |
задник - мн. задници, (два) задника, м. 1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник. 2. Спец. Задна част на дреха... |
задница - мн. задници, ж. 1. Задни части на животно или на човек (заедно с краката). 2. Задна част (на кола, каруца и др.) (заедно с колелат... |
заднишката - нареч. Заднишком. |
заднишком - нареч. Със задната част напред. Тръгна заднишком към вратата, като продължаваше да говори. |
задноезичен - задноезична, задноезично, мн. задноезични, прил. Спец. За гласни или съгласни — които се образуват посредством задната част на ези... |
задоволен - задоволена, задоволено, мн. задоволени, прил. 1. Който има това, което желае; удовлетворен. 2. Който има всичко, от което се нужда... |
задоволителен - задоволителна, задоволително, мн. задоволителни, прил. Който задоволява за известни условия или обстоятелства. Успехът и по матема... |
задоволство - само ед. Приятно чувство от постигане на нещо; удовлетвореност. Изпита задоволство при вида на подредената маса. |
задоволя - задоволиш, мин. св. задоволих, мин. прич. задоволил, св. — вж. задоволявам. |
задоволявам - задоволяваш, несв. и задоволя, св.; кого/какво. Удовлетворявам (отговарям на) нужди, желания или изисквания. Задоволих жаждата си ... |
задомя - задомиш, мин. св. задомих, мин. прич. задомил, св. — вж. задомявам. |
задомявам - задомяваш, несв. и задомя, св. Разг. Кого. Оженвам. Баща и я задоми твърде малка. — задомявам се/задомя се. Женя се, създавам семе... |
задочен - задочна, задочно, мн. задочни, прил. 1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан. Задочни съвети. Задочна присъда. 2. ... |
задочник - мн. задочници, м. Мъж, който се обучава задочно. |
задочничка - мн. задочнички, ж. Жена задочник. |
задраскам - задраскаш, св. — вж. задрасквам. |
задрасквам - задраскваш, несв. задраскам, св. 1. Какво. Унищожавам написано с черта; зачертавам. Задраскай това изречение. 2. Прен. Какво/кого.... |
задремвам - задремваш, несв. Задрямвам. |
задремя - задремеш, мин. св. задрямах, мин. прич. задрямал, св. — вж. задрямвам. |
задруга - мн. задруги, ж. 1. Сдружение за обща стопанска дейност на кооперативна основа. Задруга на майсторите на народни занаяти. 2. Истор.... |
задружен - задружна, задружно, мн. задружни, прил. 1. Който е съвместен, общ, колективен. Задружен живот. Задружни усилия. 2. За група от хор... |
задръжка - мн. задръжки, ж. 1. Пречка, спънка, задържане, забавяне. 2. Обикн. мн. Морални или волеви самоограничения в поведението. Напиваше ... |
задръствам - задръстваш, несв. и задръстя, св.; какво. 1. Изпълвам ограничено пространство до непроходимост. Задръствам улицата. 2. Прен. Претр... |
задръстя - задръстиш, мин. св. задръстих, мин. прич. задръстил, св. — вж. задръствам. |
задрямвам - задрямваш, несв. и задремя, св. 1. Заспивам леко, повърхностно. 2. Прен. Притихвам, утихвам. Селото беше задрямало под снега. // с... |
задстомашен - задстомашна, зад стомашно, мн. задстомашни, прил. • Задстомашна жлеза. Орган у човека и гръбначните животни, разположен зад стомах... |
задух - само ед. 1. Голяма горещина, жега. Не се диша в този задух. 2. Спарен, застоял въздух. От стаята ме лъхна задух и тежка миризма. |
задуха - само ед. Разг. Задух. |