| Буква З |
|---|
| заблуда - мн. заблуди, ж. Погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. Добрите му маниери били заблуда. • В заблуда съм. Имам... |
| заблудя - заблудиш, мин. св. заблудих, мин. прич. заблудил, св. — вж. заблуждавам. |
| заблуждавам - заблуждаваш, несв. и заблуждая, св. Започвам да блуждая. |
| заблуждая - заблуждаеш, мин. св. заблуждах, мин. прич. заблуждал, св. — вж. заблуждавам. |
| заблуждение - мн. заблуждения, ср. Заблуда. Изпадам в заблуждение. |
| заблъскам - заблъскаш, св. — вж. заблъсквам. |
| заблъсквам - заблъскваш, несв. и заблъскам, св.; кого/какво. Започвам да блъскам. Заблъскаха ги, за да ги разпръснат. — заблъсквам се/заблъскам... |
| заблявам - забляваш, несв. и заблея, св. Заблейвам. |
| забляскам - забляскаш, св. — вж. заблясквам. |
| заблясквам - забляскваш, несв. и забляскам, св. Започвам да бляскам. |
| забогатея - забогатееш, мин. св. забогатях, мин. прич. забогатял, св. — вж. забогатявам. |
| забогатявам - забогатяваш, несв. и забогатея, св. Ставам богат. |
| забода - забодеш, мин. св. забодох, мин. прич. забол, св. — вж. забождам. |
| забождам - забождаш, несв. и забода, св.; какво. 1. Вкарвам част от островърх предмет в нещо или някъде. Забождам игла в плата. Забождам пръч... |
| забой - забоят, забоя, мн. забои, (два) забоя, м. Място в мина, където се копае руда (въглища). Работя на забоя. |
| забойчик - мн. забойчици, м. Работник, който работи на забой. |
| заболея - заболееш, мин. св. заболях, мин. прич. заболял, св. - вж. заболявам. |
| заболи ме - мин.св. заболя ме, мин. прич. заболял, св. — вж. заболява ме. |
| заболява ме - (те, го, я, ни, ви, ги), несв. и заболи ме, св. 1. Започвам да усещам физическа болка в орган или в част от тялото. Заболяха ме кр... |
| заболявам - заболяваш, несв. и заболея, св.; от какво. Ставам болен, разболявам се от нещо сериозно. Заболях от ревматизъм. |
| заболяване - мн. заболявания, ср. Болест. Инфекциозни заболявания. |
| заболяемост - заболяемостта, само ед., ж. Спец. Честота на заболяване. Намали се заболяемостта от инфекциозни болести. |
| заборчлея - заборчлееш, мин. св. заборчлях, мин. прич. заборчлял, св. — вж. заборчлявам. |
| заборчлявам - заборчляваш, несв. и заборчлея, св. Разг. Ставам длъжник, задлъжнявам. |
| забрава - само ед. 1. Забравяне. Имената им потънаха в забрава. 2. Прен. Унес. Тя го гледаше в забрава. |
| забраван - мн. забравановци, м. Разг. Пренебр. Човек, който често забравя, обикн. какво трябва да върши. |
| забравана - мн. забравани, ж. Жена забраван. |
| забравя - забравиш, мин. св. забравих, мин. прич. забравил, св. — вж. забравям. |
| забравям - забравяш, несв. и забравя, св. 1. Какво. Губя нещо от паметта си. Забравих името и. 2. Пропускам, губя от паметта си да направя не... |
| забрадка - мн. забрадки, ж. Триъгълна или квадратна (сгъната по диагонал) кърпа, която покрива главата на жена, като се връзва под брадата. Ж... |
| забрадя - забрадиш, мин. св. забрадих, мин. прич. забрадил, св. — вж. забраждам. |
| забраждам - забраждаш, несв. и забрадя, св.; кого/ какво. Слагам забрадка или шал. Дай да те забрадя, ти не можеш. Забради този шал, студено е... |
| забрана - мн. забрани, ж. Забраняване. Има забрана за носене на оръжие. |
| забранен - забранена, забранено, мн. забранени, прил. Който не бива да се върши или да се използва. Забранена песен. Забранен вход. • Забране... |
| забранителен - забранителна, забранително, мн. забранителни, прил. Който забранява нещо. Забранителен пътен знак. |
| забраня - забраниш, мин. св. забраних, мин. прич. забранил, св. — вж. забранявам. |
| забранявам - забраняваш, несв. и забраня, св.; на кого, какво. Не позволявам да се върши или да се използва нещо. Забраниха и да излиза. Забран... |
| забременея - забременееш, мин. св. забременях, мин. прич. забременял, св. — вж. забременявам. |
| забременявам - забременяваш, несв. и забременея, св.; от кого. За жена и женско животно — ставам бременна, зачевам. // прил. забременял, забремен... |
| забримча - забримчиш, мин. св. забримчих, мин. прич. забримчил, св. — вж. забримчвам. |