Буква З |
загрявка - мн. загревки, ж. Загряване. |
загуба - мн. загуби, ж. 1. Лишаване от нещо ценно — материални придобивки, човешки живот и т. н. Държавата понася огромни загуби на средств... |
загубвам - загубваш, несв. и загубя, св. 1. Какво. Лишавам се по невнимание от нещо притежавано; изгубвам. Вчера в автобуса си загубих портмо... |
загубен - загубена, загубено, мн. загубени, прил. 1. Който е изчезнал, който е на неизвестно място. Намерих загубения ключ. 2. Прен. Пропадн... |
загубя - загубиш, мин. св. загубих, мин. прич. загубил, св. — вж. загубвам. |
загъвам - загъваш, несв. и загъна, св.; какво/кого. Увивам, огъвам. Загъна сиренето в хартия. — загъвам се/загъна се. Увивам се, завивам се.... |
загъвачен - загъвачна, загъвачно, мн. загъвачни, прил. 1. Който е предназначен за загъване. За-гъвачна машина. 2. Който се отнася до загъване.... |
загъна - загънеш, мин. св. загънах, мин. прич. загънал, св. — вж. загъвам. |
загърбвам - загърбваш, несв. и загърбя, св.; кого/ какво. 1. Заставам с гръб към някого. Не загърбвай така момичето, не е културно! 2. Прен. П... |
загърбен - загърбена, загърбено, мн. загърбени, прил. 1. Който е застанал с гръб. 2. Който не се върши добре, пренебрегнат. Загърбена работа ... |
загърбя - загърбиш, мин. св. загърбих, мин. прич. загърбил, св. — вж. загърбвам. |
загърмя - загърмиш, мин. св. загърмях, мин. прич. загърмял, св. — вж. загърмявам. |
загърмявам - загърмяваш, несв. и загърмя, св. Започвам да гърмя. |
загърна - загърнеш, мин. св. загърнах, мин. прич. загърнал, св. — вж. загръщам. |
зад - предлог. 1. За означаване на място откъм гърба или откъм обратната за нас страна. Децата са строени едно зад друго. Зад къщата има... |
зад- - представка. В състава на прилагателни имена със значение отвъд някакво пространство или някакви предели, напр. задграничен, задмор... |
задавам - задаваш, несв. и задам, св. 1. Какво, на кого. Поставям, давам, най-често въпрос. В полицията му зададоха много въпроси. 2. Какво,... |
задавам се - задаваш се, несв. и задам се, св. Показвам се, като идвам отдалече. В далечината се зададе кораб. |
задавен - задавена, задавено, мн. задавени, прил. За глас, вик, звук, шум — който е тих, приглушен, дрезгав. Говореше тихо, със задавен глас... |
задавя - задавиш, мин. св. задавих, мин. прич. задавил, св. — вж. задавям. |
задавям - задавяш, несв. и задавя, св.; кого. 1. За храна или течност — влизам в дихателната тръба и преча на дишането. 2. За мъгла, дим и п... |
задам - зададеш, мин. св. зададох, мин. прич. задал, св. — вж. задавам. |
задам се - зададеш се, мин. св. зададох се, мин. прич. задал се, св. — вж. задавам се. |
задание - мн. задания, ср. Спец. Оперативна военна задача. |
задача - мн. задачи, ж. 1. Въпрос, на който при зададени условия се търси отговор чрез математически изчисления или чрез разсъждения. Матем... |
задбалкански - задбалканска, задбалканско, мн. задбалкански, прил. Областите отвъд Балкана, между Стара планина и Средна гора. |
задвижа - задвижиш, мин. св. задвижих, мин. прич. задвижил, св. — вж. задвижвам. |
задвижвам - задвижваш, несв. и задвижа, св.; какво. 1. Правя да се движи, привеждам в движение. Горещият въздух задвижва буталото. 2. Започвам... |
задграничен - задгранична, задгранично, мн. задгранични, прил. 1. Който се намира или се извършва извън границите на страната. Задгранични родни... |
задгробен - задгробна, задгробно, ми. задгробни, прил. Който е свързан според религиозните представи с живот след смъртта. Задгробен свят. |
задебелея - задебелееш, мин. св. задебелях, мин. прич. задебелял, св. — вж. задебелявам. |
задебелявам - задебеляваш, несв. и задебелея, св. Разг. Ставам по-пълен, по-дебел. От обилното ядене задебеля и загрубя. |
задействам - задействаш, несв. и св. 1. Какво. Привеждам в действие механизъм и под. Ръчката трябва да задейства колелото. 2. Започвам да дейст... |
задействувам - задействуваш, несв. и св. Задействам. |
заделя - заделиш, мин. св. заделих, мин. прич. заделил, св. — вж. заделям. |
заделям - заделяш, несв. и заделя, св.; какво/от какво. 1. Отделям част от общото с някаква цел. Закъсня и ти заделих от яденето. 2. Отделям... |
заден - задна, задно, мн. задни, прил. 1. Който се намира отзад. Задно колело. Заден двор. 2. Прен. За мисъл, цел и под. — който е таен, п... |
задето - нареч. и съюз. Разг. Защото, понеже, затова че. Сърдя ти се, задето ме излъга. |
задигам - задигаш, несв. и задигна, св. 1. Разг. Какво. Отмъквам, открадвам. Крадецът задигнал пари и цепни предмети. 2. Започвам да дигам. ... |
задигна - задигнеш, мин. св. задигнах, мин. прич. задигнал, св. — вж. задигам. |