| Буква З |
|---|
| знаменитост - знаменитостта, мн. знаменитости, ж. Изключително проявила се и прославена в някаква област личност. |
| знаменосец - мн. знаменосци, м. 1. Човек, който носи знаме на военна единица (в церемония или на война). 2. Прен. Човек, който е водач, вдъхнов... |
| знание - мн. знания, ср. 1. Само мн. Съвкупност от факти от една област, които едно лице е усвоило. Той има знания по история. 2. Само ед. ... |
| знатен - знатна, знатно, мн. знатни, прил. 1. Който е известен, прославен, с големи обществени дела и успехи. 2. Който е от аристократичен ... |
| знахар - знахарят, знахаря, мн. знахари, м. Народен лечител. |
| знахарка - мн. знахарки, ж. Жена знахар. |
| знахарство - само ед. Народно лечителство. |
| знача - значиш, мин. св. значих, мин. прич. значил, несв. 1. Изразявам някакъв смисъл; означавам. Червеният цвят значи любов. Думите му зн... |
| значение - мн. значения, ср. 1. Смисъл, съдържание на дума, явление, символ. 2. Стойност, ценност на някого или нещо. Значението на тази случ... |
| значим - значима, значимо, мн. значими, прил. 1. Който носи съдържание; значещ. Значима единица. 2. Който има голяма стойност, важност. Зна... |
| значителен - значителна, значително, мн. значителни, прил. 1. Който е с твърде големи размери, с голямо значение. Значителна сума. Значителна п... |
| значително - нареч. Твърде; в голяма степен. Напредвам значително. |
| значка - мн. значки, ж. 1. Малка пластинка с различна форма и изображения, със закопчалка за поставяне върху дреха, шапка и под. като симво... |
| зная - знаеш, мин. св. знаях, мин. прич. знаял, несв. 1. Осведомен съм. Зная, че тя ще дойде. Зная какво се е случило. 2. Имам познания. ... |
| зной - зноят, зноя, само сд., м. 1. Силна лятна горещина с напечен, сух въздух. 2. Прен. Силни, горещи чувства. // прил. зноен, знойна, з... |
| зоб - зобта, само ед., ж. Зърно, зърнена храна за добитък. |
| зобам - зобаш, несв.; какво. Ям плод на зърна, като късам едно по едно зърната. Зобам грозде. |
| зобвам - зобваш, несв. и зобна, св. Зобам еднократно или малко. Зобвам по едно-две зърна и продължавам да чета. |
| зобна - зобнеш, мин. св. зобнах, мин. прич. зобнал, св. — вж. зобвам. |
| зобя - зобиш, мин. св. зобих, мин. прич. зобил, несв. Храня животно, обикн. кон, магаре, със зоб. |
| зов - зовът, зова, само ед., м. 1. Вик, молба, повик. 2. Обръщение, призив за някакви действия. Зов за борба. 3. Вик (в 1 знач.). От тъм... |
| зова - зовеш, мин. св. зовах, мин. прич. зовал, несв. 1. Кого. Надавам зов. 2. Разг. Кого. Наричам, именувам. Зовяха го Стоян Бежанарчето... |
| зограф - мн. зографи, м. Истор. 1. Иконописец. 2. Художник. // прил. зографски, зографска, зографско, мн. зографски. |
| зографисам - зографисаш, св. — вж. зографисвам. |
| зодиак - само ед. Небесен кръг с 12 съзвездия, всяко със свое име, по който Слънцето прави видимото си движение сред звездите. Знаци на зод... |
| зодиакален - зодиакална, зодиакално, мн. зодиакални, прил. Който се отнася до зодиака. • Зодиакален знак. Название или символ на едно от дванай... |
| зодия - мн. зодии, ж. 1. Съзвездие от зодиака. Роден съм под зодията лъв. 2. Съдба, предопределение. Такава ми е зодията. 3. Прен. Странен... |
| зоза - мн. зози, ж. Остар. Жена без духовни интереси, заета само с външността си. |
| зомби - мн. зомбита, м. 1. Съживен мъртвец, дух. 2. Безволев човек; човек с разстроена психика; чудак. |
| зона - мн. зони, ж. 1. Пространство, определена територия, отличаваща се с някакъв общ признак. Вилна зона. Гранична зона. 2. Пояс от зем... |
| зоо- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който е свързан с животно, напр. зоогеография, зоокът, зоокръжок и др. |
| зоогеография - само ед. Дял от биогеографията, който изучава разпределението на дивите животни по земята. |
| зоолог - мн. зоолози, м. Специалист по зоология. |
| зоологически - зоологическа, зоологическо, мн. зоологически, прил. Който се отнася до зоология и зоолог. Зоологически изследвания. • Зоологическа... |
| зоология - само ед. Наука за животните в света. // прил. зооложки, зооложка, зооложко, мн. зооложки. |
| зооморфизъм - само ед. Схващане, според което божествата са с вид на животни. |
| зоопарк - мн. зоопаркове, (два) зоопарка, м. Зоологическа градина. |
| зоотехник - мн. зоотехници, м. Специалист по зоотехника. |
| зоотехника - само ед. Наука за развъждането, храненето и отглеждането на селскостопанските животни. |
| зоотехничка - мн. зоотехнички, ж. Жена зоотехник. |