Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
загария - само ед. Вид пшеница с много добри качества, отглеждана предимно в Старазагорско.
загарям - загаряш, несв. и загоря, св. 1. За храна, която се готви или пече — залепвам за дъното, прегарям и добивам лош вкус и дъх. Овчето ...
загасвам - загасваш, несв. и загасна, св. Угасвам. Слънцето бавно загасваше на запад. Любовта му към нея загасна. Загасваше шумът и идваше но...
загасна - загаснеш, мин. св. загаснах, мин. прич. загаснал, св. — вж. загасвам.
загася - загасиш, мин. св. загасих, мин. прич. загасил, св. — вж. загасявам.
загасявам - загасяваш. несв. и загася, св.; какво. 1. Угасявам, изгасявам. Загасих лампата и излязох от стаята. 2. Прен. Потушавам чувство, на...
загатвам - загатваш, несв. и загатна, св. 1. За какво. Споменавам със заобикалки; намеквам. Загатна й за чувствата си, но тя се престори, че ...
загатна - загатнеш, мин. св. загатнах, мин. прич. загатнал, св. — вж. загатвам.
загащвам - загащваш, несв. и загащя, св. 1. Кого/ какво. Обграждам, завардвам, издебвам, за да заловя. Загащили го на местопрестъплението. 2....
загащя - загащиш, мин. св. загащих, мин. прич. загащил, св. — вж. загатвам.
загдето - нареч. и съюз. Задето.
загивам - загиваш, несв. и загина, св. 1. Умирам на война, в бой, бедствие, злополука. 2. За държава, град, народ, институция - преставам да...
загина - загинеш, мин. св. загинах, мин. прич.. загинал, св. — вж. загивам.
заглавен - заглавна, заглавно, мн. заглавни, прил. Който е свързан със заглавието на даден текст. Заглавна страница. • Заглавна дума. Дума в ...
заглавие - мн. заглавия, ср. Наименование на някакво произведение (литературно, музикално или на отделна негова част; наслов. Романът носи за...
заглавикам - заглавикаш, св. — вж. заглавиквам.
заглавиквам - заглавикваш, несв. и заглавикам, се. Разг. Отвличам вниманието на някого (от работата му), като го занимавам с други неща Стига си...
заглавка - мн. заглавки, ж. Начална главна буква или дума, художествено украсена или шрифтово отделена от другите, обикн. в стари ръкописи, в...
загладя - загладиш, мин. св. загладих, мин. прич. загладил, св. — вж. заглаждам.
заглаждам - заглаждаш, несв. и загладя, св. Какво 1. Правя нещо с гладка и равна повърхност. Заглаждам тестото. 2. Прен. Поправям лошо впечатл...
загледам - загледаш, св. — вж. заглеждам.
заглеждам - заглеждаш, несв. и загледам, св.; какво/кого. Започвам да гледам. Седна и загледа множеството.
заглуша - заглушиш, мин. св. заглуших, мин. прич. заглушил, св. — вж. заглушавам.
заглушавам - заглушаваш, несв. и заглуша, св. 1. Какво. Правя нещо да не се чува. Вятърът заглушаваше гласа му. 2. Прен. Какво. Потискам, потуш...
заглушител - заглушителят, заглушителя, мн. заглушители, (два) заглушителя, м. Спец. Приспособление, което служи за намаляване на произведените...
заглушителен - заглушителна, заглушително, мн. заглушителни, прил. 1. Който е много силен и заглушава, проглушава. Заглушителни викове. 2. Който ...
заглъхвам - заглъхваш, несв. и заглъхна, св. 1. За звук — постепенно намалявам силата си; затихвам. Тракането на влака заглъхваше в далечината...
заглъхна - заглъхнеш, мин. св. заглъхнах, мин. прич. заглъхнал, св. — вж. заглъхвам.
загнездвам - загнездваш, несв. и загнездя, св.; какво. Поставям нещо между други предмети, за да стои здраво. — загнездвам се/загнездя се. 1. Н...
загнездя - загнездиш, мин.св. загнездих, мин.прич. загнездил, св. — вж. загнездвам.
загнивам - загниваш, несв. и загния, св. Започвам да гния; ставам гнил в някои свои части. Гроздето е загнило. Раната е загнила. // същ. загн...
загнил - загнила, загнило, мн. загнили, прил. 1. Който е започнал да гние, станал е гнил от единия край, в някои свои части. Загнил зъб. 2....
загния - загниеш, мин. св. загних, мин. прич. загнил, св. — вж. загнивам.
загноя - загноиш, мин. св. загноих, мин. прич. загноил, св. — вж. загноявам.
загноявам - загнояваш, несв. и загноя, св. Започвам да събирам гной, да гноя.
заговарям - заговаряш, несв. и заговоря, св. 1. Започвам да говоря. 2. Кого. Започвам разговор; заприказвам. Ако я срещна, ще я заговоря. 3. П...
заговезни - само мн. Денят преди пости, в който за последен път се яде блажно и се заговява. • Велики заговезни. Великденски заговезни.
заговея - заговееш, мин. св. заговях, мин. прич. заговял, св. — вж. заговявам.
заговор - мн. заговори, (два) заговора, м. Организирано тайно споразумение между ограничен брой хора за действия против някого или нещо (оби...
заговорвам - заговорваш, несв. Заговарям.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: