Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
засмуча - засмучеш, мин. св. засмуках, мин. прич. засмукал, св. — вж. засмуквам.
заснема - заснемеш, мин. св. заснех, мин. прич. заснел, св. - вж. заснемам.
заснемам - заснемаш, несв. и заснема, св.: какво. Започвам да снемам, да свалям нещо. Заснема книгите от рафта една по една.
заснимам - заснимаш, несв. Заснемам.
засоля - засолиш, мин. св. засолих, мин. прич. засолил, св. — вж. засолявам.
засолявам - засоляваш, несв. и засоля, св. 1. Какво. Соля с много сол, за да консервирам (месо, зеленчуци); осолявам. Филето го засолихме. 2. ...
заспивам - заспиваш, несв. и заспя, св. 1. Започвам да спя. Вечер заспива пред телевизора. 2. Прен. Разг. Ставам бездеен; ленив. Слсд големит...
заспя - заспиш, мин. св. заспах, мин. прич. заспал, св. — вж. заспивам.
засрамвам - засрамваш, несв. и засрамя, св.; кого. 1. С нетактично поведение причинявам срам у някого. Засрамваше момичето, като - говореше за...
засрамя - засрамиш, мин. св. засрамих, мин. прич. засрамил, св. — вж. засрамвам.
засрещам - засрещаш, несв. и засрещна, св. Разг. 1. Кого. Пресрещам. 2. Какво. Засичам, прекъсвам, противопоставям се с думи. 3. Какво. При ш...
засрещна - засрещнеш, мин. св. засрещнах, мин. прич. засрещнал, св. — вж. засрещам.
застава - мн. застави, ж. Спец. Малко войсково поделение, което охранява войските от внезапно нападение; пост. Челна застава. • Гранична (по...
заставам - заставаш, несв. и застана, св. 1. Започвам да стоя някъде прав. Застана до мене. 2. Спирам някъде след движение и започвам да стоя...
заставя - заставиш, мин. св. заставих, мин. прич. заставил, св. — вж. заставям.
заставям - заставяш, несв. и заставя, св.; кого. Карам да направи нещо против волята си; принуждавам. Учителят го застави да излезе от стаята...
застана - застанеш, мин. св. застанах, мин. прич. застанал, св. — вж. заставам.
застарея - застарееш, мин. св. застарях, мин. прич. застарял, св. — вж. застарявам.
застарявам - застаряваш, несв. и застарея, св. Започвам да старея; поостарявам. Косата му е прошарена и лицето му е застаряло.
застарял - застаряла, застаряло, мн. застарели, прил. 1. Който е поостарял. Застарял човек. Застарели дрехи. 2. Който е престоял. Застарял хл...
застегна - застегнеш, мин. св. застегнах, мин. прич. застегнал, св. — вж. застягам.
застеля - застелеш и застелиш, мин. св. застлах, мин. прич. застлал, св. — вж. застилам.
застивам - застиваш, несв. и застина, св. 1. Втвърдявам се след изстиване. Лавата е застинала. 2. Заставам неподвижно; окаменявам. Ку-чето за...
застигам - застигаш, несв. и застигна, св.; кого/какво. 1. Настигам, изравнявам се по време на движение. Застигнахме един камион и го задмина...
застигна - застигнеш, мин. св. застигнах, мин. прич. застигнал, св. — вж. застигам.
застилам - застилаш, несв. и застеля, св.; какво. 1. Покривам повърхност; стеля. Застла леглото с чаршаф. Снегът застила земята. 2. Прен. Пок...
застина - застинеш, мин. св. застинах, мин. прич. застинал, св. — вж. застивам.
застой - застоят, застоя, мн. застои, (два) застоя, м. 1. Задържане, спиране на движение или дейност за известно време. Заради стачката дви...
застоя - застоиш, мин. св. застоях, мин. прич. застоял, св. - вж. застоявам.
застоявам - застояваш, несв. и застоя, св. За стока в магазин — задържам се, не се купувам, не се пласирам. Скъпите мебели застояват. — застоя...
застоял - застояла, застояло, мн. застояли, прил. 1. За хранителен продукт — който е престоял, има лош вид и вкус. В хладилника имаше само м...
застраховам - застраховаш, несв. 1. Кого/какво. Правя застраховка. 2. Предпазвам от нещо неприятно. Осведомеността го застрахова от грешки. 3. О...
застраховател - застрахователят, застрахователя, мн. застрахователи, м. Лице или дружество (компания), които правят застраховки.
застрахователен - застрахователна, застрахователно, мн. застрахователни, прил. Който се отнася до застраховане. Застрахователно дружество. Застрахов...
застраховка - мн. застраховки, ж. 1. Договор, при който срещу предварителни периодични или еднократна парична вноска от едната страна другата ст...
застраша - застрашиш, мин. св. застраших, мин. прич. застрашил, св. — вж. застрашавам.
застрашавам - застрашаваш, несв. и застраша, св. Вдъхвам опасност; заплашвам. Скалата застрашава да се срути на пътя.
застрашен - застрашена, застрашено, мн. застрашени, прил. Който е изложен на опасност. Застрашен от буря. Застрашен от провал.
застрашителен - застрашителна, застрашително, мн. застрашителни, прил. Който застрашава, крие заплаха. Застрашително писмо. Застрашителни вълни.
застрелвам - застрелваш, несв. и застрелям, св.; кого/какво. 1. Убивам с огнестрелно оръжие. Застреляха го в дома му. 2. Прен. Разг. Силно изне...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: