| Буква З |
|---|
| затворя - затвориш, мин. св. затворих, мин. прич. затворил, св. — вж. затварям. |
| затвърдя - затвърдиш, мин. св. затвърдих, мин. прич. затвърдил, св. — вж. затвърдявам. |
| затвърдявам - затвърдяваш, несв. и затвърдя, св. 1. Правя да стане твърд. 2. Какво. Укрепвам, заздравявам. Успехът затвърди вярата му. 3. Какво.... |
| затвърдял - затвърдяла, затвърдяло, мн. затвърдели. 1. Който от мек е станал твърд; втвърден. Затвърдял сняг. 2. Който е станал траен, устойчи... |
| затегна - затегнеш, мин. св. затегнах, мин. прич. затегнал, св. - вж. затягам. |
| затежа - затежиш, мин. св. затежах, мин. прич. затежал, св. — вж. затежавам. |
| затежавам - затежаваш, несв. и затежа, св. Започвам да тежа; натежавам. Бебето пораснало, затежало. |
| затека - затечеш, мин. св. затекох, мин. прич. затекъл, св. — вж. затичам. |
| затека се - затечеш се, мин. св. затекох се, мин. прич. затекъл се, св. — вж. затичам се. |
| затикам - затикаш, св. — вж. затиквам. |
| затиквам - затикваш, несв. и затикам, св.; какво/ кого. Започвам да тикам, да блъскам, да бутам. |
| затирвам се - затирваш се, несв. и затиря се, св. Разг. 1. Втурвам се, затичвам се нанякъде. Затири се към вратата. 2. Втурвам се да правя нещо.... |
| затиря се - затириш се, мин. св. затирих се, мин. прич. затирил се, св. — вж. затирвам се. |
| затискам - затискаш, несв. и затисна, св. 1. Какво. Притискам с нещо отвор, дупка; затъквам, запушвам. 2. Кого/какво. Падам, стоварвам се вър... |
| затисна - затиснеш, мин. св. затиснах, мин. прич. затиснал, св. — вж. затискам. |
| затихвам - затихваш, несв. и затихна, св. 1. За глас, шум — ставам все по-тих, утихвам. Към 9 часа шумът от улицата затихваше. 2. За дейност,... |
| затихна - затихнеш, мин. св. затихнах, мин. прич. затихнал, св. — вж. затихвам. |
| затичам - затичаш, несв. и затека, св. Започвам да тека, потичам. По улиците затекоха води. |
| затичам се - затичаш се, несв. и затека се, св. 1. Втурвам се нанякъде. Затекоха се към плажа. 2. Започвам енергично, втурвам се да правя нещо.... |
| затичвам - затичваш, несв. и затичам, св. Започвам да тичам. — затичвам се/затичам се. Затичвам изведнъж, засилвам се. Затича се радостно към... |
| затишие - само ед. Временно затихване на всичко шумно и динамично (буря, вятър; шум, глъчка; спор; на бой, война и др.). Настъпи затишие на ... |
| затлача - затлачиш, мин. св. затлачих, мин. прич. затлачил, св. - вж. затлачвам. |
| затлачвам - затлачваш, несв. и затлача, св. 1. Какво. Преча на движението на вода, задръствам; запушвам. Камъни и клони затлачили реката. 2. П... |
| затлъстея - затлъстееш, мин. св. затлъстях, мин. прич. затлъстял, св. — вж. затлъстявам. |
| затлъстявам - затлъстяваш, несв. и затлъстея, св. Ставам тлъст, напълнявам прекомерно. // прил. затлъстял, затлъстяла, затлъстяло, мн. затлъстел... |
| затлъстяване - само ед. 1. Прекомерно напълняване. 2. Спец. Прекомерно отлагане на мазнини с повишаване на теглото. |
| затова - нареч. и съюз. По причина на това; по тази причина. Вали дъжд, затова си вземи чадър. Гладен съм, затова ще отида до магазина. |
| затопля - затоплиш, мин. св. затоплих, мин. прич. затоплил, св. — вж. затоплям. |
| затоплям - затопляш, несв. и затопля, св. 1. Какво/кого. Правя топъл, стоплям. Затоплих си супата. 2. Кого. Предизвиквам душевна топлина, рад... |
| затопя - затопиш, мин. св. затопих, мин. прич. затопил, св. — вж. затопявам. |
| затопявам - затопяваш, несв. и затопя, св.; какво. Слагам за миг в нещо рядко или течно; топвам. Затопи хапката в соса. |
| затормозвам - затормозваш, несв. и затормозя, св. 1. Какво. Преча, задържам, затруднявам действие, процес. Лошият бензин затормозва работата на ... |
| заточа - заточиш, мин. св. заточих, мин. прич. заточил, св. — вж. заточавам. |
| заточавам - заточаваш, несв. и заточа, св. Изпращам на заточение. Заточили го за две години в Диарбскир. // прил. заточен, заточена, заточено,... |
| заточвам - заточваш, несв. и заточа, св. 1. Какво. Започвам да черпя (вода, вино и др.). 2. Какво. Започвам да тегля на нишки (коприна). - за... |
| заточение - само ед. 1. Особено тежко наказание (по време на Турската империя, през някои периоди в Русия), обикн. по политически причини, със... |
| заточеник - мн. заточеници, м. Лице, което е изпратено на заточение. |
| заточеница - мн. заточеници, ж. Жена заточеник. |
| заточеничка - мн. заточенички, ж. Заточеница. |
| затревея - затревееш, мин. св. затревях, мин. прич. затревял, св. — вж. затревявам. |