Буква З |
залесявам - залесяваш, несв. и залеся, св.; какво. Засаждам голо място с дръвчета, за да стане гора. Залесиха баира. // същ. залесяване, ср. /... |
залея - залееш, мин. св. залях, мин. прич. залял, св. - вж. заливам. |
залив - мн. заливи, (два) залива, м. Водно пространство от море, езеро или голяма река, вдадено в сушата. Заливът беше тих и спокоен. Изля... |
заливам - заливаш, несв. и залея, св. 1. Какво/ кого. Обливам. Заливам със сос. Заливам със сироп. 2. Какво/кого. Покривам, наводнявам. Вълн... |
заливка - само ед. 1. Заливане2. 2. Материал за заливане. Циментова заливка. 3. Смес за заливане в готварството — при приготвяне на консерви... |
залижа - залижеш, мин. св. зализах, мин. прич. зализал, св. -— вж. зализвам. |
зализвам - зализваш, несв. и залижа, св.; какво. Плътно приглаждам, правя да прилепне (обикн. коса). Зализал косата и мустаците си. — зализва... |
залисам - залисаш, св. — вж. залисвам. |
залисан - залисана, залисано, мн. залисани, прил. Който е увлечен, зает с нещо и не обръща внимание на друго. Бях залисана с готвенето и не ... |
залисвам - залисваш, несв. и залисам, св.; кого. 1. Отвличам вниманието, занимавам с нещо друго. Не ме залисвай с твоите работи, трябва да уч... |
залисия - само ед. 1. Обвързаност на вниманието с нещо за сметка на друго. В залисията си забравих парите. 2. Суетня, шум, обърканост. Голям... |
залитам - залиташ, несв. и залитна, св. 1. Загубвам равновесие, накланям се да падна; олюлявам се. Беше пиян и залиташе на всяка крачка. 2. ... |
залитна - залитнеш, мин. св. залитнах, мин. прич. залитнал, св. — вж. залитам. |
залича - заличиш, мин. св. заличих, мин. прич. заличил, св. — вж. заличавам. |
заличавам - заличаваш, несв. и залича, св. 1. Какво. Изтривам, замазвам, унищожавам, премахвам. Заличи надписа с бяла боя. Водата заличи стъпк... |
заловя - заловиш, мин. св. залових, мин. прич. заловил, св. — вж. залавям. |
залог - мн. залози, (два) залога, м. 1. Остар. Вещ или имот, който се предоставя временно срещу пари. 2. Сума (или вещ), предоставяна при ... |
заложа - заложиш, мин. св. заложих, мин. прич. заложил, св. - вж. залагам. |
заложба - мн. заложби, ж. Обикн. мн. Вродена дарба; талант. Имам заложби. Развивам заложбите си. |
заложник - мн. заложници, м. 1. Насилствено задържано лице като гарант за някакво искане от страна на задържалия го. Вземам за заложник. Пътн... |
заложница - мн. заложници, ж. Жена заложник. |
заложничество - само ед. Положение на заложник. Заложничеството ми не беше много тежко. |
залоствам - залостваш, несв. и залостя, св.; какво. Затварям врата с помощта на лост, резе и под.; затварям здраво. Живея сама и залоствам вра... |
залостя - залостиш, мин. св. залостих, мин. прич. залостил, св. — вж. залоствам. |
залп - залпът, залпа, мн. залпове, (два) залпа, м. Изстрел от няколко оръдия едновременно, обикн. по команда. Дадоха залп за посрещането.... |
залудея - залудееш, мин. св. залудях, мин. прич. залудял, св. — вж. залудявам. |
залудо - нареч. Разг. Напразно, без полза. Пилея сили залудо. Залудо работи, залудо не стой. |
залудувам - залудуваш, св. Започвам да лудувам. Децата залудуваха по двора. |
залудявам - залудяваш, несв. и залудея, св. Разг. 1. По какво. Увличам се силно, ставам като луд. Залудявам по него. Залудявам по коли. 2. От ... |
залутам се - залуташ се, св. — вж. залутвам се. |
залутвам се - залутваш се, несв. и залутам се, св. 1. Попадам в обширно и непознато място, увличам се, бродя; обърквам се. Залутах се из гората,... |
залъгалка - мн. залъгалки, ж. Нещо, което служи за отвличане на вниманието, за залъгване на деца. Играчка залъгалка. |
залъгвам - залъгваш, несв. и залъжа, св. 1. Кого. Отвличам вниманието от нещо; залисвам. Залъжи детето с нещо, не мога да свърша нищо от него... |
залъжа - залъжеш, мин. св. залъгах, мин. прич. залъгал, св. — вж. залъгвам. |
залък - мн. залъци и залци, (два) залъка, м. 1. Парче храна, обикн. хляб за едно лапване, хапка. Хапнах два залъка и трябваше да стана. 2.... |
залюбвам - залюбваш, несв. и залюбя, св.; кого/какво. Започвам да обичам; влюбвам се. |
залюбя - залюбиш, мин. св. залюбих, мин. прич. залюбил, св. — вж. залюбвам. |
залюлея - залюлееш, мин. св. залюлях, мин. прич. залюлял, св. - вж. залюлявам. |
залюлявам - залюляваш, несв. и залюлея, св. 1. Какво/кого. Започвам да люлея. 2. Какво. Запявам от сърце, обикн. бърза песен. 3. Какво. Извива... |
залюти ми - мин. св. залютя ми, мин. прич. залютяло ми, св. — вж. залютява ми. |