Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
зор - само ед. Разг. 1. Трудност, напрежение. Голям зор беше, докато свършим книгата. 2. Насилие; настояване. Давам му зор да свърши раб...
зора - само ед. 1. Първата светлина преди изгрев слънце. Зората изгрява. 2. Времето на разсъмване. 3. Прен. Съвсем в началото на епоха, я...
зори - мин. св. зори, мин. прич. зорило, несв. Зазорява се
зорко - нареч. Внимателно, бдително, старателно. Следя зорко. Пазя зорко.
зорлем - нареч. Разг. Насила, едвам; с трудност.
зорница - само ед. 1. Звезда, която се появява рано сутрин, по-рано от другите. 2. Началото на нещо хубаво или нещо хубаво и светло.
зорък - зорка, зорко, мн. зорки, прил. 1. Който вижда добре далечни и малки предмети; остър. Зорък поглед. 2. Който е бдителен, проницател...
зрак - зракът, зрака, само ед., м. 1. Слаба светлина. Лунен зрак. 2. Прен. Зрение. // прил. зрачен, зрачна, зрачно, мн. зрачни.
зрелище - мн. зрелища, ср. 1. Случка, сцена на обществено място, които привличат погледа. 2. Представление за забава, извикващо силни усещан...
зрелищен - зрелищна, зрелищно, мн. зрелищни, прил. Който се отнася до зрелище (в 1 и 2 знач.). // същ. зрелищност, зрелищността, ж.
зрелост - зрелостта, само ед., ж. 1. За човек и животно — период, когато е напълно физически и духовно развит. 2. Прен. Период на пълно разв...
зрелостен - зрелостна, зрелостно, мн. зрелостни, прил. Който се отнася до завършване на средно образование. Зрелостен изпит.
зрелостник - мн. зрелостници, м. Ученик, който завършва средно образование.
зрелостничка - мн. зрелостнички, ж. Ученичка, която завършва средно образование.
зрение - само ед. 1. Едно от сетивата на човека, чрез което се възприемат предметите чрез излъчваната или пречупената от тях светлина. 2. С...
зрея - зрееш, мин. св. зрях, мин. прич. зрял, несв. 1. Съзрявам, добивам зрелост. 2. За плод или зеленчук — добивам вид и вкус за консуми...
зрим - зрима, зримо, мн. зрими, прил. 1. Който може да бъде видян; забележим. Разсъмна се и дърветата станаха зрими. 2. Който е материале...
зрител - зрителят, зрителя, мн. зрители, м. Човек, който гледа, наблюдава представление, състезание или случайни сцени, случки. Залата е пъ...
зрителен - зрителна, зрително, мн. зрителни, прил. Който се отнася до зрението; добит е чрез зрението. Зрителен нерв. Зрителна представа.
зрителка - мн. зрителки, ж. Жена зрител.
зрително - нареч. 1. Чрез зрението. Възприемали зрително. 2. Чрез образ, картина. Пресъздавам зрително.
зубрач - мн. зубрачи, м. Разг. Пренебр. Ученик или студент, който зубри. // прил. зубрачески, зубраческа, зубраческо, мн. зубрачески.
зубрачка - мн. зубрачки, ж. Жена зубрач.
зубря - зубриш, мин. св. зубрих, мин. прич. зубрил, несв. Разг. Пренебр. Заучавам наизуст, механично, без да разбирам и да мога да прилаг...
зубър - мн. зубри, (два) зубъра, м. Едро животно от рода на бизоните, запазено само в някои резервати в Европа.
зулум - мн. зулуми, (два) зулума, м. Разг. Пакост, безчинство, обир, насилие.
зулумджия - мн. зулумджии, м. Разг. Човек, който прави зулуми.
зурла - мн. зурли, ж. Силно издадена напред долна част от главата на животно с носа и устата. Свинска зурла.
зурладжия - мн. зурладжии, м. Човек, който свири на зурла.
зурлест - зурлеста, зурлесто, мн. зурлести, прил. Който има голяма зурла.
зъб - зъбът, зъба, мн. зъби, (два) зъба, м. 1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се от...
зъбар - зъбарят, зъбаря, мн. зъбари, м. Остар. Човек, който вади зъби.
зъбат - зъбата, зъбато, мн. зъбати, прил. 1. Който има големи или издадени напред зъби. 2. Който е със зъбци. Зъбат нож. 3. Който има изда...
зъбен - зъбна, зъбно, мн. зъбни, прил. 1. Който е свързан със зъби. Зъбен кариес. Зъбна паста. 2. Машинна част със зъби, зъбци. Зъбно коле...
зъбер - мн. зъбери, (два) зъбера, м. 1. Издадена остра скала. 2. Издатина на крепостна стена.
зъбест - зъбеста, зъбесто, мн. зъбести, прил. 1. Който има големи, издадени напред зъби или е с гъсто наредени предни зъби. 2. Който е с го...
зъбец - мн. зъбци, (два) зъбеца, м. 1. Зъб (във 2 знач.). Зъбци на нож. 2. Остар. Само мн. Желязна пръчка за пристягане на плата при тъкан...
зъбла - мн. зъбли, ж. Жена с големи и/или издадени напред зъби.
зъбльо - мн. зъбльовци, м. Мъж с големи и/или издадени напред зъби.
зъбобол - само ед. Болка в зъб.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: