| Буква З |
|---|
| златошит - златошита, златошито, мн. златошити, прил. Остар. Който е обшит със златна нишка. |
| златя - златиш, мин. св. златих, мин. прич. златил, несв.; какво. Позлатявам. |
| зле - нареч. Не според изискванията или правилата; недобре, лошо. Уча зле. Работя зле. Живея зле. Чувствам се зле. Падам зле. |
| злепоставя - злепоставиш, мин. св. злепоставих, мин. прич. злепоставил, св. — вж. злепоставям. |
| злепоставям - злепоставяш, несв. и злепоставя, св.; кого. Поставям в неприятно положение; компрометирам. - злепоставям се/злепоставя се. Излагам... |
| злина - мн. злини, ж. 1. Постъпка, с която се причинява нещастие, неприятност на някого; злодеяние. На много хора е направил злини. 2. Оби... |
| зло - само ед. 1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си. 2. Зла участ. Сполетя го зло. 3. Много... |
| злоба - само ед. 1. Чувство на силна неприязън, недоброжелателство; желание да се причини зло на някого; злост. Злобата му към нея растеше... |
| злобар - злобарят, злобаря, мн. злобари, м. Човек, който е склонен да изпитва злоба и да прави зло. Голям злобар. |
| злобарка - мн. злобарки, ж. Жена злобар. |
| злобен - злобна, злобно, мн. злобни, прил. 1. Който по характер е недоброжелателен, злостен. Много е злобен, не обича никого. 2. Който съдъ... |
| злобея - злобееш, мин. св. злобях, мин. прич. зло-бял, несв. Изпитвам или проявявам злоба, обикн. с думи. Стига си злобял! |
| злоблив - злоблива, злобливо, мн. злобливи, прил. Злобен. |
| злободневен - злободневна, злободневно, мн. злободневни, прил. Който е особено интересен, интригуващ за момента. Злободневни въпроси. |
| зловещ - зловеща, зловещо, мн. зловещи, прил. Който предвещава зло, всява страх, ужас. Зловещ замък. Зловещ вик. // нареч. зловещо. |
| зловиди ми се - мин. св. зловидя ми се, мин. прич. зловидял ми се, св. — вж. зловижда ми се. |
| зловижда ми - (или ти, му, и, ни, ви, им) се, несв. и зловиди ми се, св. Изпитвам злоба заради нещо хубаво у другиго; завиждам. |
| зловонен - зловонна, зловонно, мн. зловонни, прил. Който изпуска лоша миризма. Зловонна яма. |
| зловоние - мн. зловония, ср. Лоша миризма; смрад, воня. |
| зловреден - зловредна, зловредно, мн. зловредни, прил. Който прави зло и причинява вреда; вреден. Той е зловреден за града. |
| злодей - злодеят, злодея, мн. злодеи, м. Човек, който съзнателно върши злодеяния; престъпник. // прил. злодейски, злодейска, злодейско, мн.... |
| злодействам - злодействаш, несв. Върша злодеяния. |
| злодейство - мн. злодейства, ср. Жестока постъпка, престъпление, придружено с жестокост. Върши злодейства над жени. |
| злодействувам - злодействуваш, несв. Злодействам. |
| злодеяние - мн. злодеяния, ср. Жестоко престъпление, мъчение, убийство и под. Престъпникът е извършил няколко злодеяния. |
| злоезичен - злоезична, злоезично, мн. злоезични, прил. 1. Който злослови за другите, които има зъл език. 2. Който съдържа зли думи, клевети. З... |
| злокачествен - злокачествена, злокачествено, мн. злокачествени, прил. 1. За заболяване — което е много тежко и опасно. 2. Който се отнася до боле... |
| злокоба - само ед. Нещо, което предвещава зло, нещастие. |
| злокобен - злокобна, злокобно, мн. злокобни, прил. Зловещ. Злокобен вик. |
| злонамерен - злонамерена, злонамерено, мн. злонамерени, прил. Който има лоши намерения; който се основава на лоши намерения. Злонамерен човек. ... |
| злонравен - злонравна, злонравно, мн. злонравни, прил. Който има зъл нрав; злобен, лош. |
| злопаметен - злопаметна, злопаметно, мн. злопаметни, прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение. // същ. злопаметност, злопаметност... |
| злополука - мн. злополуки, ж. Нещастен случай, в който има човешки жертви или наранявания. Загина при злополука с влак. Производствена злополу... |
| злополучен - злополучна, злополучно, мн. злополучни, прил. 1. Който е свързан със злополука. Злополучен ден. Злополучен град. 2. Който е причин... |
| злополучие - мн. злополучия, ср. 1. Неблагополучие, неуспех. 2. Нещастие, бедствие. |
| злорадствам - злорадстваш, несв. Изпитвам злорадство. Всички злорадстваха при провала й на защитата. |
| злорадство - само ед. Чувство на задоволство от чужд неуспех или нещастие. |
| злорадствувам - злорадствуваш, несв. Злорадствам. |
| злословие - мн. злословия, ср. Осъдителни, зли думи за някого в негово отсъствие; клевета, клюка. |
| злословя - злословиш, мин. св. злослових, мин. прич. злословил, несв. Занимавам се със злословие; одумвам. |