Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
звънкам - звънкаш, несв. Разг. 1. Издавам звук като звънене. Тролеи звънкат под прозореца ми. 2. Правя нещо да издава звук. Звънкам с велоси...
звънлив - звънлива, звънливо, мн. звънливи, прил. Който е ясен, сочен; звънък. Звънлив глас.
звънна - звъннеш, мин. св. звъннах, мин. прич. звъннал, св. — вж. звънвам.
звънтя - звънтиш, мин. св. звънтях, мин. прич. звънтял, несв. 1. Издавам звън. Железата падаха едно върху друго и звънтяха глухо. 2. Прен. ...
звънче - мн. звънчета, ср. 1. Малък звънец; камбанка. Сребърни звънчета. 2. Тревисто растение с цветове, наподобяващи по форма камбанка. Бя...
звънчев - звънчева, звънчево, мн. звънчеви, прил. 1. Който е свързан със звънец (във 2 знач.). Звънчева инсталация. 2. Който се отнася до се...
звънчевиден - звънчевидна, звънчевидно, мн. звънчевидни, прил. Който има формата на звънец.
звъня - звъниш, мин. св. звънях, мин. прич. звънял, несв. и звънна, св. 1. Издавам звън. Телефонът звъни. 2. За глас, смях и звук, подобен...
здание - мн. здания, ср. Изградена постройка; сграда. Пететажно здание.
здрав - здрава, здраво, мн. здрави, прил. 1. Който обладава здраве, не болен. Здрав човек. Здраво сърце. 2. Който е силен, як; не се повре...
здравата - нареч. Здраво, силно, в голяма степен. Работи здравата. Набиха го здравата. Наядох се здравата.
здраве - само ед. 1. Състояние на организма, характеризиращо се с нормална дейност на органите. Желая ти здраве. Физическо здраве. 2. Физич...
здравей - Поздрав към близък човек. Здравей, как си? - Здравейте! Поздрав към няколко души или към строени войници, ученици.
здравен - здравна, здравно, мн. здравни, прил. 1. Който се отнася до здравето. Здравни грижи. 2. За институция, заведение — който е предназн...
здравеняк - мн. здравеняци, м. Мъж с вид, издаващ сила и здраве.
здравенячка - мн. здравенячки, ж. Жена здравеняк.
здравеопазване - само ед. Профилактични мерки за опазване на здравето на населението и лечение на заболяванията му. Система на здравеопазване.
здравец - само ед. Горско или градинско цвете с широки ароматни листа и малки виолетови цветове, използвано в парфюмерията и медицината.
здравина - само ед. Качество на здрав (във 2 и 3 знач.); якост, твърдост, стабилност. Здравината на конструкцията зависи от вида на желязото.
здрависам се - здрависаш се, св. — вж. здрависвам се.
здрависвам се - здрависваш се, несв. и здрависам се, св.; с кого. Ръкувам се за поздрав.
здраво - нареч. 1. Активно, с всички сили, с висока степен на проява, здравата. Работя здраво. Пие здраво. 2. Правя нещо да бъде стабилно. ...
здравомислещ - здравомислеща, здравомислещо, мн. здравомислещи, прил. Който мисли реално, трезво, разумно.
здравословен - здравословна, здравословно, мн. здравословни, прил. 1. Който се отнася до здраве. Здравословни причини. 2. Който е полезен за здра...
здрасти - Вариант на здравей. Поздрав при среща с много близък.
здрач - здрачът, здрача, само ед., м. 1. Полумрак, сумрак, преди да е изгряло слънцето и веднага след залязването му. Фигурата му изчезна ...
здрачава се - несв. и здрачи се, св. Пада здрач; настава здрач. Здрачава се още в 5 часа. // същ. здрачаване, ср.
здрачевина - само ед. Здрач.
здрачи се - мин. св. здрачи се, мин. прич. здрачило се, св. — вж. здрачава се.
здрачина - само ед. Здрач.
зебло - само ед. Груба конопена тъкан, от която се правят чували.
зебра - зебри, ж. 1. Див африкански кон с окраска от тъмни и светли ивици. Стадо зебри. 2. Прен. Пешеходна пътека на оживени места, означе...
зев - зевът, зева, мн. зевове, (два) зева, м. 1. Цепнатина, отвор; отвърстие. Между скалите има зев. Зев на оръдие. 2. Спец. Празнина ме...
зевзек - мн. зевзеци, м. Човек, който обича да се шегува, да разсмива, да се развлича с другите.
зейвам - зейваш, несв. и зейна, св. 1. За дупка, отвор — отварям се широко; откроявам се изведнъж. До него изведнъж зейна уста на чудовище....
зейна - зейнеш, мин. св. зейнах, мин. прич. зейнал, св. - вж. зейвам.
зелвам се - зелваш се, несв. и зелна се, св. Откривам се изведнъж, появявам се, откроявам се със зелен цвят. Зелнаха се ниви.
зеле - само ед. 1. Зеленчук със сочни и плътни зелени листа, завити един в друг в плътна топка (зелка), които се използват за храна. 2. О...
зелев - зелева, зелево, мн. зелеви, прил. Който е свързан със зеле. Зелеви листа. Зелеви сарми.
зелен - зелена, зелено, мн. зелени, прил. 1. Който има цвят на свежа трева. Зелен цвят. Зелена блуза. 2. Който е обрасъл с раззеленени дър...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: