Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
зайре - само ед. 1. Всички видове зърнени храни, обикн. предназначени за животни. 2. Запаси от зърнени храни.
зайцевъдство - само ед. 1. Организирано отглеждане на питомни зайци. 2. Наука за отглеждане на питомни зайци.
зайцеферма - мн. зайцеферми, ж. Ферма за отглеждане на зайци.
зайчар - зайчарят, зайчаря, мн. зайчари, м. 1. Човек, който отглежда зайци. 2. Ловец, който умее да убива или да лови зайци. 3. Ловно куче,...
зайчарник - мн. зайчарници, (два) зайчарника, м. Специално направено помещение или постройка за отглеждане на питомни зайци. Направих два зайч...
зайче - мн. зайчета, ср. 1. Малък заек. 2. Малкото на заек. 3. Само мн. Бялата пяна, която се образува на гребена на морски вълни. • Слънч...
зайчи - зайча, зайче, мн. зайчи, прил. Заешки. Зайчи стъпки. Зайча мас.
закален - закалена, закалено, мн. закалени, прил. 1. Който е добил физическа и нравствена издръжливост; кален. Беше закален и не настиваше. ...
закалителен - закалителна, закалително, мн. закалителни, прил. Който е предназначен да закалява. Закалителни процедури.
закалка - само ед. Добита от закаляване издръжливост. Имам добра закалка.
закаля - закалиш, мин. св. закалих, мин. прич. закалил, св. — вж. закалявам.
закалявам - закаляваш, несв. и закаля, св. 1. Кого. Правя някой да стане физически или/и нравствено издръжлив, силен. 2. Какво. Придавам твърд...
закана - мн. закани, ж. Изразена с думи или жест заплаха. Отправям закана.
заканвам - заканваш, несв. и заканя, св:, кого. Започвам да каня. От един месец съм заканила гости. — заканвам се/заканя се. 1. На кого. Отпр...
заканителен - заканителна, заканително, мн. заканителни, прил. Който съдържа и/или изразява закана. Заканителен глас. Заканителен поглед.
заканя - заканиш, мин. св. заканих, мин. прич. заканил, св. — вж. заканвам.
закарам - закараш, св. — вж. закарвам.
закарвам - закарваш, несв. и закарам, св. 1. Какво. Завеждам животни, като ги направлявам; откарвам. 2. Какво/кого. Карам до определено място...
закача - закачиш, мин. св. закачих, мин. прич. закачил, св. — вж. закачам.
закачалка - мн. закачалки, ж. 1. Приспособление от дърво, метал и др. с куки за окачване, обикн. на дрехи. 2. Приспособление с кука за окачван...
закачам - закачаш, несв. закача, св.; какво. 1. Поставям някъде да виси. Закачих си палтото на закачалката. 2. Прикрепям към нещо. Закачих к...
закачвам - закачваш, несв. Закачам.
закачка - мн. закачки, ж. Шега, задяване. • Имам закачка (с някого). Имам приятелски, интимни отношения.
закачлив - закачлива, закачливо, мн. закачливи, прил. 1. Който обича да се шегува, да се закача. 2. Който изразява или съдържа закачка, преди...
закашля - закашлиш, мин. св. закашлих, мин. прич. закашлил, св. — вж. закашлям.
закашлям - закашляш, несв. и закашля, св. Започвам да кашлям. — закашлям се/закашля се. Започвам да кашлям дълбоко, продължително.
заквасвам - заквасваш, несв. и заквася, св. Подквасвам.
закваска - само ед. 1. Вещество, което предизвиква подквасване; подквас. 2. Прен. Склонност, заряд, който съм получил. Творческа закваска.
заквася - заквасиш, мин. св. заквасих, мин. прич. заквасил, св. — вж. заквасвам.
закича - закичиш, мин. св. закичих, мин. прич. закичил, св. — вж. закичвам.
закичвам - закичваш, несв. и закича, св.; какво. Втъквам, забождам цвете в коса или на дреха за украшение, — закичвам се/закича се. Закичвам ...
заклатвам - заклатваш, несв. Заклащам.
заклатя - заклатиш, мин. св. заклатих, мин. прич. заклатил, св. — вж. заклащам.
заклащам - заклащаш, несв. и заклатя, св.; какво.1. Започвам да клатя. Заклати глава. 2. Клатя малко, поклащам. Ветрецът заклащаше листата и ...
заклевам - заклеваш, несв. и закълна, св.; кого. 1. Настойчиво искам от някого да направи нещо, като под клетва (в 1 знач.). Заклевам те да н...
заклеймя - заклеймиш, мин. св. заклеймих, мин. прич. заклеймил, св. — вж. заклеймявам.
заклеймявам - заклеймяваш, несв. и заклеймя, св.; когокакво. Осъждам остро, изобличавам публично. Заклеймиха изменниците. // прил. заклеймен, за...
заклет - заклета, заклето, мн. заклети, прил. 1. Който пази неизменно някакво качество, като по клетва. Заклет въздържател. Заклет ерген. 2...
заклещтвам - заклещваш, несв. и заклещя, св.; какво. Поставям или попадам на тясно място, от което е трудно да освободя, да извадя. Заклещих си...
заклещя - заклещиш, мин. се. заклещих, мин. прич. заклещил, се. — еж. заклещвам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: