мн. задници, (два) задника, м. 1. Задни седалищни
части от тялото на
човек или
животно; дупе,
дирник. 2. Спец. Задна част на
дреха. • Стоя си на задника. Стоя или живея кротко, мирно; не предприемам нищо. • Да ми види задникът път. Пътувам напразно. • Опря ми яйце до задника. В последния момент (върша нещо). • Не ми стиска на задника. Нямам смелост за нещо. • Сядам си на задника. 1. Захващам се сериозно за работа. 2. Примирявам се с някакви обстоятелства, укротявам се.