Буква З |
запека - запечеш, мин. св. запекох, мин. прич. запекъл, св. — вж. запичам. |
запенвам се - запенваш се, несв. и запеня се, св. 1. Започвам да образувам пяна. Вълната се запени и стигна брега. 2. При болест, агония - устат... |
запеня се - запениш се, мин. св. запених се, мин. прич. запенил се, св. — вж. запенвам се. |
запера - запереш, мин. св. запрах, мин. прич. запрал, св. — вж. запирам. |
запетая - мн. запетаи, ж. Препинателен знак за интонационно обособяване на синтактични категории или за отделяне на подчинени изречения. • Д... |
запечатам - запечаташ, св. — вж. запечатвам. |
запечатвам - запечатваш, несв. и запечатам, св.; какво. 1. Затварям нещо, като слагам печат или/ и подпис. Вратата беше заключена и запечатана.... |
запечатя - запечатиш, мин. св. запечатих, мин. прич. запечатил, св. Запечатам. |
запивам - запиваш, несв. и запия, се.; какво. Започвам да пия. — запивам се/запия се. Увличам се в пиене на алкохол, пия с часове, продължит... |
запилея - запилееш, мин. св. запилях, мин. прич. запилял, св. — вж. запилявам. |
запилявам - запиляваш, несв. и запилея, св. 1. Какво. Захвърлям, загубвам между други неща. Запиляла съм си учебника по бюрото. 2. Кого. Изпра... |
запирам - запираш, несв. и запера, св.; какво. 1. Започвам да пера. 2. Какво. Пера част от дреха, отделно място. Ще запера предницата с петн... |
запис - мн. записи, (два) записа, м. 1. Писмено предаден текст на песен, приказка, разговор и под. Студенти правят записи на песни по села... |
записвам - записваш, несв. и запиша, св. 1. Какво. Предавам писмено сведения, впечатления, данни, за да ги запазя. Записвах най-важното от ле... |
записка - мн. записки, ж. 1. Бележка със съобщение, с кратък текст. Изпратил ми е записка, че ще дойде. 2. Само мн. Записани наблюдения, впе... |
запитам - запиташ, св. — вж. запитвам. |
запитвам - запитваш, несв. и запитам, св.; кого. По-питвам. — запитвам се/запитам се. Запитвам себе си. // същ. запитване, ср. // прил. запит... |
запичам - запичаш, несв. и запека, св.; какво. Пека малко нещо готово, само по повърхността. Пиците се продават готови, само да се запекат с... |
запиша - запишеш, мин. св. записах, мин. прич. записал, св. — вж. записвам. |
запия - запиеш, мин. св. запих, мин. прич. запил, св. - вж. запивам. |
запланувам - заплануваш, несв. и св.; какво. Поставям в план; възнамерявам. Запланувах по 2 страници на ден. |
заплата - мн. заплати, ж. Парична сума, която едно лице получава за един месец работене. В банките получават големи заплати. Заплатата ми е ... |
заплатя - заплатиш, мин. св. заплатих, мин. прич. заплатил, св. — вж. заплащам. |
заплаха - мн. заплахи, ж. 1. Възможност, вероятност да се случи нещо лошо; угроза. Заплахата от война е надвиснала над света. 2. Закана. Сип... |
заплаша - заплашиш, мин. св. заплаших, мин. прич. заплашил, св. — вж. заплашвам. |
заплашвам - заплашваш, несв. и заплаша, св. 1. Кого. Внушавам страх; заканвам се. Заплашиха я, че ще я уволнят от работа. 2. Представлявам опа... |
заплашителен - заплашителна, заплашително, мн. заплашителни, прил. 1. Който представлява заплаха. Заплашителни вълни. 2. Който съдържа или изразя... |
заплащам - заплащаш, несв. и заплатя, св. Плащам. |
заплес - мн. заплеси, м. Човек, който се заплесва, разсейва, зазяпва. |
заплесвам се - заплесваш се, несв. и заплесна се, св. 1. В какво. Увличам се, унасям се в работа, грижи и не забелязвам нищо друго. Заплеснахме с... |
заплесна се - заплеснеш се, мин. св. заплеснах се, мин. прич. заплеснал се, св. — вж. заплесвам се. |
заплета - заплетеш, мин. св. заплетох, мин. прич. заплел, св. — вж. заплитам. |
заплитам - заплиташ, несв. и заплета, св.; какво. Започвам да плета плетка по даден образец. |
заплодя - заплодиш, мин. св. заплодих, мин. прич. заплодил, св. — вж. заплождам. |
заплождам - заплождаш, несв. и заплодя, св. 1. Какво. За мъжко животно — оплождам. 2. Какво. Организирам оплождане на животни. — заплождам се/... |
заплювам - заплюваш, несв. и заплюя, св. 1. Кого какво. Плюя със сила, насочено, с презрение. Майка му го заплю за низостта. 2. Кого. Изразяв... |
заплюя - заплюеш, мин. св. заплюх, мин. прич. заплюл, св. — вж. заплювам. |
заповед - мн. заповеди, ж. 1. Официално, устно или писмено назовано действие, което трябва да се изпълни непременно; разпореждане, нареждане... |
заповеден - заповедна, заповедно, мн. заповедни, прил. Който съдържа или изразява заповед-ност, повелителност. Заповеден тон. Заповеден жест. |
заповедник - мн. заповедници, м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля. |