| Буква З |
|---|
| забримчвам - забримчваш, несв. и забримча, св.; какво. За нещо плетено -— хващам и зашивам бримките на скъсано място; замрежвам дупката. |
| забродвам - забродваш, несв. и забродя. св. Започвам да бродя. |
| забродя - забродиш, мин. св. забродих, мин. прич. забродил, св.— вж. забродвам. |
| забрулвам - забрулваш, несв. и забруля, св. Започвам да бруля. Вятърът забрули клоните. |
| забруля - забрулиш, мин. св. забрулих, мин. прич. забрулил, св. — вж. забрулвам. |
| забръмча - забръмчиш, мин. св. забръмчах, мин. прич. забръмчал, св. — вж. забръмчавам. |
| забръмчавам - забръмчаваш, несв. и забръмча, св. 1. Започвам да бръмча.2. Правя нещо, като започвам да бръмча, с бръмчене. Времето се стопли и т... |
| забръскам - забръскаш, св. — вж. забръсквам. |
| забръсквам - забръскваш, несв. и забръскам, св. Започвам да бръскам. |
| забулвам - забулваш, несв. и забуля, св. 1. Кого, с какво. Покривам главата и част от лицето с було; пребулвам. 2. Какво, с какво. Закривам, ... |
| забулен - забулена, забулено, мн. забулени, прил. 1. Който е с було или с голяма кърпа на главата. 2. Прен. Тайнствен, загадъчен. |
| забуля - забулиш, мин. св. забулих, мин. прич. забулил, св. — вж. забулвам. |
| забулям - забуляш, несв. Забулвам. |
| забутам - забуташ, св. — вж. забутвам. |
| забутан - забутана, забутано, мн. забутани, прил. 1. Който се намира в отдалечено, затънтено място. Забутано село. 2. Който е изгубен, скрит... |
| забутвам - забутваш, несв. и забутам,, св.; какво/ кого. Започвам да бутам. Тя забута детето към вратата. — забутвам се/забутам се. Само мн. ... |
| забуча - забучиш, мин. св. забучих, мин. прич. забучил, св. — вж. забучвам. |
| забучавам - забучаваш, несв. и забуча, св. Започвам да буча. Камионът забуча. |
| забучвам - забучваш, несв. и забуча, св.; какво. Втъквам, забождам, забивам. Забучвам пръчка в земята. Забучвам месо с вилица. — забучвам се/... |
| забълнувам - забълнуваш, несв. и св. Започвам да бълнувам. |
| забързам - забързаш, св. — вж. забързвам. |
| забързан - забързана, забързано, мн. забързани, прил. Който се движи бързо; бърз. Към центъра се стичаха забързани хора. Забързани стъпки. |
| забързано - нареч. Бързо, припряно, нетърпеливо. |
| забързвам - забързваш, несв. и забързам, св. Започвам да бързам. - забързвам се/забързам се. Забързвам припряно. |
| забъркам - забъркаш, св. — вж. забърквам. |
| забъркан - забъркана, забъркано, мн. забъркани, прил. Който е приготвен с бъркане (тесто, сладкиш и под.). Палачинките са забъркани, трябва д... |
| забъркано - нареч. Объркано, неясно; смутено. |
| забърквам - забъркваш, несв. и забъркам, св. 1. Започвам да бъркам, да пъхам ръката си някъде, в нещо. Забърка във всичките си джобове. 2. Зап... |
| забърсвам - забърсваш, несв. и забърша, св. 1. Какво. Започвам да бърша. 2. Какво. Бърша леко, избърсвам. Забърсвам праха от мебелите. |
| забърша - забършеш, мин. св. забърсах, мин. прич. забърсал, св. — вж. забърсвам. |
| забягвам - забягваш, несв. и забягна, св. Напускам постоянното си място за живеене или страната си поради лоши обстоятелства или заради разли... |
| забягна - забегнеш, мин. св. забягнах, мин. прич. забягнал, св. — вж. забягвам. |
| завайкам - завайкаш, св. — вж. завайквам. |
| завайквам - завайкваш, несв. и завайкам, св. Започвам да вайкам. — завайквам се/завайкам се. Започвам да се вайкам. |
| завален - завадена, завадено, мн. завалени, прил. За език, говор — неправилен, с чужд акцент. Говори завален български език. |
| завалено - нареч. За език, говор — неправилно, с чужд акцент. Говореше български завалено. |
| завалия - неизм., мн. завалии, прил. Достоен за съжаление, нещастен, горък. Той, завалията, е много болен. |
| заваля - завалиш, мин. св. завадих, мин. прич. завадил, св. — вж. завалявам. |
| завалявам - заваляваш, несв. и заваля, св. 1. За дъжд, сняг, град и под. — започвам да валя. Заваля силен дъжд. 2. Прен. Само мн. Започваме да... |
| заварвам - заварваш, несв. и заваря, св. 1. Кого. Намирам някого някъде; сварвам. Вкъщи заварих гости. 2. Кого. Сварвам деца от предишен брак... |