| Буква З |
|---|
| зъболекар - зъболекарят, зъболекаря, мн. зъболекари, м. Лекар, който лекува зъби; стоматолог. |
| зъболекарка - мн. зъболекарки, ж. Жена зъболекар; стоматоложка. |
| зъболекарски - зъболекарска, зъболекарско, мн. зъболекарски, прил. Който се отнася до зъболекар и до зъболекарство. Зъболекарски кабинет. Зъболек... |
| зъболекарство - само ед. 1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология. 2. Занятие на зъболекар. |
| зъболечение - само ед. Лекуване на зъбите. |
| зъботехник - мн. зъботехници, м. Лице, което изработва изкуствени зъби и зъбни коронки. |
| зъботехника - само ед. Наука и практика около изработването на изкуствени зъби и зъбни коронки. |
| зъботехничка - мн. зъботехнички, ж. Жена зъботехник. |
| зъбчат - зъбчата, зъбчато, мн. зъбчати, прил. Който е с издатини, зъбци, зъби и под. Зъбчати ножици. Зъбчато колело. |
| зъбя се - зъбиш се, мин. св. зъбих се, мин. прич. зъбил се, несв. 1. Показвам зъбите си при гримаса или усмивка. 2. За животно — показвам зъ... |
| зъзна - зъзнеш, мин. св. зъзнах, мин. прич. зъзнал, несв. 1. Треперя, треса се от студ или от страх. Беше се свил и зъзнеше на спирката. 2... |
| зъл - зла, зло, мн. зли, прил. 1. Който е злобен, лош по характер. 2. Който съдържа или изразява злоба. Зли думи. Зъл поглед. 3. Който е... |
| зълва - мн. зълви, ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му. |
| зън - междум. За наподобяване на звън от уред, от чаши, от звънец, на бръмчене на насекомо. Зън-зън — обади се звънчето. |
| зървам - зървам, несв. и зърна, св.; кого/какво. Виждам за миг или отдалече бегло. Зърнах я на улицата. Зърнах тази книга в книжарницата. |
| зъркели - само мн. Пренебр. 1. Очи. Отваряй си зъркелите. 2. Очила. Загубих си зъркелите. |
| зърна - зърнеш, мин. св. зърнах, мин. прич. зърнал, св. — вж. зървам. |
| зърнен - зърнена, зърнено, мн. зърнени, прил. Който се отнася до зърнени храни. • Зърнени храни. Житни и бобови култури, чиито плодове се и... |
| зърнест - зърнеста, зърнесто, мн. зърнести, прил. Който е като на зърна. |
| зърнист - зърниста, зърнисто, мн. зърнисти, прил. 1. Зърнест. 2. Който е съставен от елементи като зърна. Зърниста структура. |
| зърно - мн. зърна, ср. 1. Плод и семе от житните и бобовите култури. Зърно царевица. Кафе на зърна. 2. Само ед. Много такива семена заедно... |
| зърно- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зърно, напр. зърнодобив, зърносушилка, зърнохранилище и др. |
| зърнояд - мн. зърнояди, м. Дребно насекомо, което се храни със семена от зърнени растения. |
| зяпам - зяпаш, несв. 1. Стоя с отворена уста. 2. Зея (в 1 знач.). |
| зяпач - мн. зяпачи, м. Разг. Човек, който зяпа безцелно, от любопитство някаква сцена. Веднага се насъбраха зяпачи. |
| зяпвам - зяпваш, несв. и зяпна, св. 1. Отварям си устата един път или няколко пъти по един път. Зяпвам и лапвам черешата. 2. Отварям си уст... |
| зяпльо - мн. зяпльовци, м. Пренебр. Човек, който по характер се зазяпва, заглежда се безцелно по различни неща. |
| зяпна - зяпнеш, мин. св. зяпнах, мин. прич. зяпнал, св. — вж. зяпвам. |