Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква З
зъболекар - зъболекарят, зъболекаря, мн. зъболекари, м. Лекар, който лекува зъби; стоматолог.
зъболекарка - мн. зъболекарки, ж. Жена зъболекар; стоматоложка.
зъболекарски - зъболекарска, зъболекарско, мн. зъболекарски, прил. Който се отнася до зъболекар и до зъболекарство. Зъболекарски кабинет. Зъболек...
зъболекарство - само ед. 1. Дял от медицината, занимаващ се с лечение на зъби; стоматология. 2. Занятие на зъболекар.
зъболечение - само ед. Лекуване на зъбите.
зъботехник - мн. зъботехници, м. Лице, което изработва изкуствени зъби и зъбни коронки.
зъботехника - само ед. Наука и практика около изработването на изкуствени зъби и зъбни коронки.
зъботехничка - мн. зъботехнички, ж. Жена зъботехник.
зъбчат - зъбчата, зъбчато, мн. зъбчати, прил. Който е с издатини, зъбци, зъби и под. Зъбчати ножици. Зъбчато колело.
зъбя се - зъбиш се, мин. св. зъбих се, мин. прич. зъбил се, несв. 1. Показвам зъбите си при гримаса или усмивка. 2. За животно — показвам зъ...
зъзна - зъзнеш, мин. св. зъзнах, мин. прич. зъзнал, несв. 1. Треперя, треса се от студ или от страх. Беше се свил и зъзнеше на спирката. 2...
зъл - зла, зло, мн. зли, прил. 1. Който е злобен, лош по характер. 2. Който съдържа или изразява злоба. Зли думи. Зъл поглед. 3. Който е...
зълва - мн. зълви, ж. Сестра на съпруг по отношение на съпругата му.
зън - междум. За наподобяване на звън от уред, от чаши, от звънец, на бръмчене на насекомо. Зън-зън — обади се звънчето.
зървам - зървам, несв. и зърна, св.; кого/какво. Виждам за миг или отдалече бегло. Зърнах я на улицата. Зърнах тази книга в книжарницата.
зъркели - само мн. Пренебр. 1. Очи. Отваряй си зъркелите. 2. Очила. Загубих си зъркелите.
зърна - зърнеш, мин. св. зърнах, мин. прич. зърнал, св. — вж. зървам.
зърнен - зърнена, зърнено, мн. зърнени, прил. Който се отнася до зърнени храни. • Зърнени храни. Житни и бобови култури, чиито плодове се и...
зърнест - зърнеста, зърнесто, мн. зърнести, прил. Който е като на зърна.
зърнист - зърниста, зърнисто, мн. зърнисти, прил. 1. Зърнест. 2. Който е съставен от елементи като зърна. Зърниста структура.
зърно - мн. зърна, ср. 1. Плод и семе от житните и бобовите култури. Зърно царевица. Кафе на зърна. 2. Само ед. Много такива семена заедно...
зърно- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до зърно, напр. зърнодобив, зърносушилка, зърнохранилище и др.
зърнояд - мн. зърнояди, м. Дребно насекомо, което се храни със семена от зърнени растения.
зяпам - зяпаш, несв. 1. Стоя с отворена уста. 2. Зея (в 1 знач.).
зяпач - мн. зяпачи, м. Разг. Човек, който зяпа безцелно, от любопитство някаква сцена. Веднага се насъбраха зяпачи.
зяпвам - зяпваш, несв. и зяпна, св. 1. Отварям си устата един път или няколко пъти по един път. Зяпвам и лапвам черешата. 2. Отварям си уст...
зяпльо - мн. зяпльовци, м. Пренебр. Човек, който по характер се зазяпва, заглежда се безцелно по различни неща.
зяпна - зяпнеш, мин. св. зяпнах, мин. прич. зяпнал, св. — вж. зяпвам.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: