| Буква З |
|---|
| защищавам - защищаваш, несв. Защитавам. |
| защо - нареч. и съюз. 1. При въпрос — по каква причина, за какво; с каква цел. Защо си купил това? Защо отиваш в университета? 2. При неп... |
| защото - нареч. и съюз. Тъй като, понеже, затова че. Тръгвам, защото почивката ми свърши. |
| защриховам - защриховаш, св. Щриховам. |
| заявка - мн. заявки, ж. 1. Заявяване, искане към предприятие или учреждение за получаване на нещо; за участие в проява (конференция, състез... |
| заявление - мн. заявления, ср. 1. Остар. Административно оформен документ, отправен към институция, учреждение и под., съдържащ молба (за назн... |
| заявя - заявиш, мин. св. заявих, мин. прич. заявил, се. — вж. заявявам. |
| заявявам - заявяваш, несв. и заявя, св. 1. Какво. Пред някого или публично изказвам свое категорично мнение или решение. На събранието заяви,... |
| заядлив - заядлива, заядливо, мн. заядливи, прил. Който по характер или по някакви обстоятелства се заяжда с другите. |
| заяждам - заяждаш, яесв. и заям, св. 1. Какво. Започвам да ям. 2. Кого. Дразня, карам се безпричинно. Заяждаше я за миналото и. 3. Кого. Зап... |
| заяквам - заякваш, несв. и заякна, св. 1. Ставам по-здрав, по-як, по-устойчив физически, психически, духовно. В казармата заякна психически ... |
| заякна - заякнеш, мин. св. заякнах, мин. прич. заякнал, св. — вж. заяквам. |
| заякча - заякчиш, мин. св. заякчих, мин. прич. заякчил, св. — вж. заякчавам. |
| заякчавам - заякчаваш, несв. и заякча, св. 1. Кого/ какво. Правя физически и психически по-здрав, по-устойчив. Чистият въздух заякчи здравето ... |
| заям - заядеш, мин. св. заядох, мин. прич. заял, св. — вж. заяждам. |
| звание - мн. звания, ср. 1. Наименование на професия, длъжност, чин в служебната йерархия. В дипломата е посочено званието учител в среднит... |
| звезда - мн. звезди, ж. 1. Небесно тяло със собствена светлина, на голямо разстояние от Земята, възприемащо се като светеща точка на вечерн... |
| звезден - звездна, звездно, мн. звездни, прил. Който е свързан със звезда (в 1 знач.). Звезден купол. Звездна нощ. • Звезден дъжд. Дъжд от м... |
| звездичка - мн. звездички, ж. 1. Малка звезда. 2. Всяка фигура или тяло с форма на малка звезда. Снежни звездички. 3. Знак в текста за отвежда... |
| звездовиден - звездовидна, звездовидно, мн. звездовидни, прил. Който има форма на звезда. Звездовиден белег. |
| звездообразен - звездообразна, звездообразно, мн. звездообразни, прил. Звездовиден. |
| звено - мн. звена, ср. 1. Брънка, халка от метална верига. 2. Относително самостоятелна съставна част на машина, на производствена линия. ... |
| зверилник - мн. зверилници, (два) зверилника, м. Помещение, изпълнено с много шум, викове, глъчка. Спри тая музика, стаята прилича на зверилни... |
| зверилница - мн. зверилници, ж. Зверилник. |
| звероукротител - звероукротителят, звероукротителя, мн. звероукротители, м. 1. Лице, което дресира и показва пред публика диви зверове. 2. Прен. Ли... |
| зверски - зверска, зверско, мн. зверски, прил. 1. Който принадлежи или произлиза от звяр. Зверска кожа. Зверски следи. 2. Който е присъщ на ... |
| зверство - мн. зверства, ср. 1. Обикн. мн. Жестока постъпка; жестокост. Зверствата на турци-тс. Зверствата над населението. 2. Само ед. Харак... |
| зверщина - мн. зверщини, ж. Зверство. |
| зверя се - звериш се, мин. св. зверих се, мин. прич. зверил се, несв. 1. На кого. Нахвърлям се, ругая. Беше избухлив и често се звереше на хо... |
| звук - звукът, звука, мн. звукове и звуци, (два) звука, м. 1. Механични трептения, възприемани от човешкото ухо. Силен звук. Чух някакви ... |
| звуко- - Първа съставна част на сложни думи, означаваща който се отнася до звук или който се състои от звукове, напр. звукозапис, звукоизол... |
| звуков - звукова, звуково, мн. звукови, прил. 1. Който се отнася до звук. Звукова честота. 2. Който се състои от звуци. Звуков сигнал. |
| звукозапис - само ед. Записване на реч или на музика със специален апарат, на лента и под., за да може да се възпроизвежда; запис. Студио за зв... |
| звукоподражание - мн. звукоподражания. ср. 1.Ha-подобяване на звуци от природата със звукове на речта. 2. Спец. Междуметие, чрез което се наподобява... |
| звуча - звучиш, мин. св. звучах, мин. прич. звучал, св. 1. Чувам се, нося се, разнасям се. По улицата звучат гласове. В ресторанта звучи м... |
| звучен - звучна, звучно, мн. звучни, прил. 1. Който се състои от чисти и ясни звукове; приятен, звънък. Звучен глас. Звучно име. 2. Който и... |
| звън - звънът, звъна, само ед., м. 1. Звук, произведен от удар на един стъклен, метален и под. предмет с друг. Звън на камбана. Звън на ч... |
| звънвам - звънваш, несв. и звънна, св. 1. Издавам звън един път или няколко пъти по един. Чашите звъннаха. Апаратът звънна кратко, но никой ... |
| звънец - мн. звънци, (два) звънеца, м. 1. Метална или стъклена камбанка с подвижно езиче за произвеждане на звън. Съдията разклати звънеца.... |
| звъника - само ед. Вид билка - жълт кантарион. |