Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------- - Намерени са 5059 думи от търсенето
слънчев - слънчева, слънчево, мн. слънчеви, прил. 1. Който се отнася до слънцето. Слънчеви лъчи. Слънчева светлина. 2. Който е огрян от слън...
смръкна - смръкнеш, мин. св. смръкнах, мин. прич. смръкнал, св. — вж. смръквам.
смъдвам - смъдваш, несв. и смъдна, св. Само в трето лице. Кого. Причинявам кратко жегване, смъдене. Раната ме смъдва.
смъквам - смъкваш, несв. и смъкна, св. 1. Какво/ кого. Свличам, снемам с дърпане. Смъквам сено от купата. Смъквам тежкия куфар от влака. 2. ...
смъмрям - смъмряш, несв. и смъмря, св.; кого. Мъмря остро и кратко. Смъмрих детето да не бяга.
смънкам - смънкаш, св. — вж. смънквам.
смъркам - смъркаш, несв. 1. Какво. Поемам през носа си. Смъркам вода. 2. Подсмърчам. Стига си смъркал! 3. Жарг. Поемам прахообразно наркотич...
смъртен - смъртна, смъртно, мн. смъртни, прил. 1. Който се отнася до смърт. Смъртен час. Смъртен удар. 2. Като същ. — който не е безсмъртен,...
спектър - мн. спектри, (два) спектъра, м. 1. Спец. Във физиката — съвкупност от елементарни лъчения, подредени по дължината на вълната, полу...
спътник - мн. спътници, м. 1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек. 2...
сръбвам - сръбваш, несв. и сръбна, св.; какво. 1. Сърбам еднократно или поединично. Сръбнах чорбица. 2. Разг. С удоволствие пия повече от до...
сръдлив - сръдлива, сръдливо, мн. сръдливи, прил. Който често и без повод се сърди.
сръдльо - мн. сръдльовци, м. Разг. Сръдлив мъж.
сръндак - мн. сръндаци, (два) сръндака, м. Мъжка сърна.
стръвен - стръвна, стръвно, мн. стръвни, прил. 1. Жаден за кръв, месо; хищен. Стръвен звяр. 2. Прен. Изобщо ненаситен, алчен. Стръвен на зла...
стръмен - стръмна, стръмно, мн. стръмни, прил. Който се спуска отвесно надолу. Стръмна планина. Стръмна скала. Стръмен поток. // нареч. стръ...
стъквам - стъкваш, несв. и стъкна, св. 1. Нареждам дърва за огън. 2. Събирам, нагласявам горящите дърва по-добре; разпалвам. 3. Прен. Разг. ...
стъклар - стъкларят, стъкларя, мн. стъклари, м. 1. Човек, който изработва стъклени изделия. 2. Човек, който продава стъклени изделия. 3. Чов...
стъклен - стъклена, стъклено, мн. стъклени, прил. 1. Който е направен от стъкло. Стъклена лампа. Стъклен прозорец. 2. Който притежава качест...
стъпало - мн. стъпала, ср. 1. Долната част на крак, върху която човек стъпва; ходило. Болят ме стъпалата. 2. Отделен напречен елемент от стъ...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: