Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------- - Намерени са 5059 думи от търсенето
картина - мн. картини, ж. 1. Художествена рисунка. Картина на Рембранд. Картини на Пикасо. 2. Изглед на нещо, което се открива пред погледа;...
картинг - само ед. 1. Вид спорт с микроавтомобили. 2. Площадка за забавление с електрически микроавтомобили.
каруцар - каруцарят, каруцаря, мн. каруцари, м. 1. Остар. Човек, чиято работа е да кара каруца. 2. Занаятчия, който изработва каруци. Има ли...
касапин - мн. касапи, м. 1. Човек, който като професия се занимава с клане, чистене и разпарчаване на животни. 2. Човек, който продава месо;...
касация - само ед. Спец. В правото — отменяне на съдебно решение в по-горна инстанция. Подавам жалба за касация.
касетка - мн. касетки, ж. 1, Метална кутия за пазене на ценности. 2. Чекмедже в специален здрав шкаф със строго подредени предмети. 3. Сандъ...
касинка - мн. касинки, ж. Бяла колосана лента, каквато носят медицинските сестри. Слагам си касинката. Работя с касинка.
касирам - касираш, несв. и св.; какво. Спец. 1. В правото — отменям съдебно решение на по-долна инстанция. 2. В правото — обявявам избор за ...
кастинг - само ед. Спец. Вид спорт — майсторско хвърляне на въдица за демонстрация на риболовна техника.
катанец - мн. катанци, (два) катанеца, м. Разг. Катинар.
катедра - мн. катедри, ж. 1. Специална висока маса с полегата повърхност (или допълнителна част към обикновена маса), пригодена за прав чете...
катинар - мн. катинари, (два) катинара, м. Метално приспособление за заключване; кофар. Заключих къщата с катинар. // същ. умал. катинарче, ...
катунар - катунарят, катунаря, мн. катунари, м. Циганин, който живее на катун. • Като катунар. Живея в движение, пътувам много или често сме...
катурна - катурнеш, мин. св. катурнах, мин. прич. катурнал, св. — вж. катурвам.
катурям - катуряш, несв. Катурвам.
кафеник - мн: кафеници, (два) кафеника, м. Съд за варене на кафе. Меден кафеник. // същ. умал. кафениче, мн. кафеничета, ср.
качамак - само ед. Сварена каша от царевично брашно.
качулат - качулата, качулато, мн. качулати, прил. 1. Който има качул. 2. Който има качулка.
качулка - мн. качулки, ж. 1. Островърха шапка, пришита или прикачена към дреха. Палто с качулка. 2. Качул.
кашавар - кашаварят, кашаваря, мн. кашавари, м. 1. Остар. Готвач на войници. 2. Разг. Ирон. Готвач.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: