Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------- - Намерени са 5059 думи от търсенето
камилар - камиларят, камиларя, мн. камилари, м. Човек, който отглежда или кара камили. • (Дотогава) я камилата, я камиларят. Разг. Не е сигу...
кампинг - мн. кампинги, (два) кампинга, м. 1. Специално устроен лагер за автотуристи. 2. Прекарване в такъв лагер. Бяхме десет дни на кампин...
камшица - мн. камшици, ж. Градинско цвете с оранжеви цветове.
канадка - мн. канадки, ж. Горна мъжка дреха с подплата до над коленете.
канарче - мн. канарчета, ср. Малка пъстра пойна птичка, пренесена от Канарските острови, която може да се отглежда в кафез.
кандела - само ед. Спец. Във физиката — единица мярка за силата на светлината.
канибал - мн. канибали, м. Човек, който яде хора; човекоядец.
кантата - мн. кантати, ж. Спец. В музиката — произведение за солисти, хор и оркестър, съставено от няколко части.
канцлер - мн. канцлери, м. 1. Министър-председател в Германия и в Австрия. 2. Остар. Министър-председател в Германската империя.
капанче - мн. капанчета, ср. 1. Малък капан. 2. Разг. Малка кръчма. Обича да се заседява в капанчетата.
капиляр - мн. капиляри, (два) капиляра, м. Спец. 1. Обики. мн. В анатомията — най-тънкият кръвоносен съд в тялото на човека и на животните. ...
капитал - мн. капитали, (два) капитала, м. 1. Спец. Само ед. В икономиката — стойност, която носи принадена стойност в резултат от използван...
капитан - мн. капитани, м. 1. Офицерско звание — следващото след старши лейтенант, а също лицето с това звание. Капитаните сигурно вземат до...
капсула - мн. капсули, ж. 1. Възпламенител на заряд в патрон, снаряд и др. 2. Всяко приспособление с цилиндрична или кръгла форма, затварящо...
капуцин - мн. капуцини, м. Католически монах от Франциския орден.
каракул - само ед. Порода средноазиатска овца, от кожата на която се прави астраган.
карамел - мн. карамели, (два) карамела, м. 1. Само ед. Златистокафява рядка маса, получена от загрята захар или гликоза, използвана за бонбо...
карауля - караулиш, мин. св. караулих, мин. прич. караулил, несв. Давам караул.
кариера - мн. кариери, ж. 1. Място, където се вадят камъни. Работи на кариерата. 2. Само ед. Напредване в професията, издигане в служебната ...
кариран - карирана, карирано, мн. карирани, прил. Който е с шарки на карета. Карирана риза.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: