Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------ - Намерени са 4467 думи от търсенето
уикенд - мн. уикенди, (два) уикенда, м. Почивните дни в края на седмицата, както и почивка, излет, прекарване на тези дни. Прекарах уикенда...
укрепя - укрепиш, мин. св. укрепих, мин. прич. укрепил, св. — вж. укрепвам.
улесня - улесниш, мин. св. улесних, мин. прич. улеснил, св. — вж. улеснявам.
улисия - само ед. Улисване. В улисията си съм забравил парите.
уличен - улична, улично, мн. улични, прил. 1. Който се отнася до улица. Уличен шум. Улична търговия. 2. Прен. Който е невъзпитан, долен, гр...
умение - мн. умения, ср. Способност за извършване на нещо; вещина, опит. Домакински умения. Добивам умения.
умерен - умерена, умерено, мн. умерени, прил. 1. За човек — който не е краен по характер, по възгледи. Умерен във възгледите си. Умерен в и...
уникум - само ед. 1. Голяма рядкост, нещо единствено по рода си. 2. Прен. Разг. Своеобразен човек.
униние - само ед. Унилост.
урвест - урвеста, урвесто, мн. урвести, прил. Разг. В който има урви. Урвесто място. Урвести улици.
уремия - само ед. Спец. В медицината — отравяне на организма с отпадъчни вещества при недостатъчна дейност на бъбреците.
усилен - усилна, усилно, мн. усилни, прил. 1. Който е тежък, напрегнат, мъчителен. Усилен труд. Усилни години. 2. Разг. Който постоянно иск...
усилие - мн. усилия, ср. Упражнен от човек натиск, напън; напрежение, стремеж, активност. Правя усилие да настигна другите. Постигам успехи...
устнен - устнена, устнено, мн. устнени, прил. Спец. В езикознанието — който се образува с устните; лабиален. Устнен звук.
устрем - мн. устреми, (два) устрема, м. 1. Подем, порив, насочена стихия. Устрем към свобода. Устрем към образование. 2. Пристъп, напор, уд...
утежня - утежниш, мин. св. утежних, мин. прич. утежнил, св. — вж. утежнявам.
ухилен - ухилена, ухилено, мн. ухилени, прил. Който е широко усмихнат; весел, радостен. Винаги е ухилена. • Ухилен до уши. Разг. Много засм...
учение - мн. учения, ср. 1. Учене. Учението е трудно нещо. Учението му трая пет години. 2. Спец. Военни строеви или практически занятия. От...
ученик - мн. ученици, м. 1. Дете или младеж, който посещава училище. Учениците излизат във ваканция за Коледа. 2. Последовател в теория, в ...
учленя - учлениш, мин. св. учлених, мин. прич. учленил, св. — вж. учленявам.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: