Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------ - Намерени са 4467 думи от търсенето
чердже - , мн. черджета, ср. Малка черга (в 1 знач.), обикн. за под.
чревен - чревна, чревно, мн. чревни, прил. Който се отнася до черва. Чревно разстройство.
чейндж - чейнджът, чейнджа, само ед., м. Обмяна, смяна (обикн. на валута). Правя чейндж. Занимавам се с чейндж.
челист - мн. челисти, м. Музикант, който свири на чело.
челник - мн. челници, м. Остар. Лице, което стои в началото на нещо или го ръководи.
челюст - челюстта, мн. челюсти, ж. 1. Лицева кост, върху която са подредени зъбите. 2. Прен. Зъбна протеза - пластина с подредени на нея ис...
чемшир - мн. чемшири, (два) чемшира, м. Чимшир.//прил. чемширен.
ченгел - мн. ченгели, (два) ченгела, м. Желязна пръчка с куки в двата края.
чепици - чепик, м. Разг. Обувки. Купих си нови чепици. // същ.умал. чепички само мн. • Къде го стяга чепикът. Разг. Какво го притеснява.
червей - червеят, червея, мн. червеи, (два) червея. 1. Малко продълговато мекотело животно, което се придвижва чрез пълзене. Плодови червеи...
червен - червена, червено, мн. червени, прил. 1. Който има цвят на кръв. Червена рокля. Червено вино. 2. Който се отнася до комунистическит...
червив - червива, червиво, мн. червиви, прил. В който има червеи. Червива ябълка. • Червив с пари. Разг. Много богат.
черкез - мн. черкези, м. Истор. Лице от кавказка народност, тероризирала българското население по време на турското робство. // прил. черке...
чернея - чернееш, мин. св. чернях, чернял, несв. 1. Забелязвам се, изпъквам с черния си цвят. 2. Ставам черен. 3. Прен. Страдам.
чертеж - мн. чертежи, (два) чертежа, м. Изображение на нещо в една плоскост с черти. Чертеж на машинна част. // прил. чертежен, чертежна, ч...
честен - честна, честно, мн. честни, прил. 1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж. 2. Който изразява такива качества....
честит - честита, честито, мн. честити, прил. 1. Остар. Щастлив. Честито семейство. Царю честити! 2. При поздрави и благопожелания — да нос...
четене - мн. четения, ср. 1. Само ед. Учебен предмет в началните класове за получаване на първи умения да се чете. Учим четене и писане. 2....
четник - мн. четници, м. Участник в чета. // прил. четнически.
чинели - само мн. Ударен музикален инструмент — два метални диска, които се удрят един о друг и издават рязък звънлив звук.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: