умерена, умерено, мн. умерени, прил. 1. За
човек —
който не е
краен по
характер, по възгледи.
Умерен във възгледите си. Умерен в исканията си. 2. Който е среден; посредствен. Умерено натоварване. Умерен ход. Умерена температура. // същ. умереност, умереността, ж.