сус - Намерени са 56 думи от търсенето |
аул - мн. аули, (два) аула.Истор. Укрепено селище на българите или дворец на прабългарски хан. |
аут - 1. Положение в спортна игра, при което топката излиза извън игрището.2. Разг. Вън, навън, извън. |
аум - (санскр. aum)В индийската философско-религиозна система - първичният звук на Сътворението, съставен от трите звука а, у и м, съотв... |
със - предлог — вж. с. |
дуо - само ед. Дует. |
сос - сосът, соса, мн. сосове, (два) соса, м. 1. Рядка кашичка с подправки, приготвена като допълнение към сухо ядене. Доматен сос. Месо... |
бук - букът, бука, мн.букове, (два) бука.Широколистно планинско дърво с гладка сива кора и назъбени листа, чиято дървесина се използва з... |
бум - междум.За подражаване на гърмеж, изстрел или на подобен звук. |
бут - бутът, бута, мн. бутове, (два) бута.1. Част от крака на животно или птица — От коляното до хълбока.2. Разг. Бедрото на човек.// с... |
бух - междум.За подражаване на шум от падане на тежък предмет или от удряне в твърд предмет. |
буф - (фр. bouffe от ит. buffo) Книж.1. Комик - шут.2. Комичен. |
вуз - вуза, мн. вузове, (два) вуза, м.Разг. Висше учебно заведение.// прил. вузовски. |
дук - дукът, дука, мн. дукове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания — благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, ко... |
дур - междум. Остар. Стой! Спри! |
дух - духът, духа, мн. духове и духове, (два) духа, м. 1. Само ед. Съзнание, мислене, психически способности. 2. Вътрешна, нравствена, в... |
душ - душът, душа, мн. душове, (два) душа, м. Приспособление в баня, което пропуска водата на тънки струйки. • Вземам душ. Къпя се с так... |
жур - журът, жура, мн. журове, (два) жура, м. Дневно събиране и увеселение в частен дом. В петък ще има жур у Иванова. |
куп - купът, купа, мн. купове и купища, (два) купа, м. 1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обик... |
куб - кубът, куба, мн. кубове, (два) куба, м. 1. Геометрично тяло с шест квадратни стени, както и всеки предмет с такава форма. 2. Спец.... |
кум - кумът, кума, мн. кумове, м. Който е венчавал някого; кръстник. // прил. кумов, кумова, кумово, мн. кумови. • Ще видим кой кум, кой... |