мн. интонации, ж. 1. Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства. Жизнерадостна интонация. Злобна интонация. 2. Спец. В езикознанието — ритмично-мелодичната страна на речта, която се отразява в произнасянето на различни видове изречения. Въпросителна интонация. Възходяща интонация. 3. Спец. В езикознанието — музикално ударение, характерно за речта на някои източни езици. Във виетнамския език има шест вида интонация. 4. Спец. В музиката — точност на звученето на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене.

intonation