изсулваш, несв. и изсуля, св. Разг. Какво/кого.
Свличам,
смъквам с плъзване от себе си или
отнякъде.
Изсулвам панталона си. Изсулвам го от леглото. —
изсулвам се/изсуля се. 1. Свличам се, смъквам се с плъзване от някъде. Изсули се от дивана на килима. 2. Прен. Измъквам се от някъде безшумно, незабелязано. Когато всички заспаха, се изсули от стаята.