ostr - Намерени са 55 думи от търсенето |
остря - остриш, мин. св. острих, мин. прич. острил, несв.; какво. Правя нещо да стане остро или режещо. Остря молив. Остря нож. |
мостра - мн. мостри, ж. Малко количество от стока или отделен екземпляр, показван с рекламна цел при сключване на договор; образец. // прил... |
острец - само ед. Диал. Острие. |
острие - мн. остриета, ср. 1. Остра режеща част на нещо. Острие на нож. 2. Прен. Най-важна част, същност. Острие на критика. • Нож с две ос... |
остров - мн. острови, (два) острова, м. 1. Част от суша, която е заобиколена от всички страни с вода. 2. Прен. Нещо, което се отличава от о... |
заостря - заостриш, мин. св. заострих, мин. прич. заострил, св. — вж. заострям. |
изостря - изостриш, мин. св. изострих, мин. прич. изострил, св. — вж. изострям. |
наостря - наостриш, мин. св. наострих, мин. прич. наострил, св. — вж. наострям. |
простра - простреш, мин. св. прострях, мин. прич. прострял, св. — вж. простирам. |
построя - построиш, мин. св. построих, мин. прич. построил, св. — вж. построявам. |
апостроф - мн. апострофи, (два) апострофа.1. В езикознанието - горна запетая като знак за изпусната буква.2. Дума или забележка, с която се п... |
заострям - заостряш, несв. и заостря, св. 1. Какво. Правя остър; изострям. Заострих края на пръчката. 2. Прен. Представям като по-ярко изразе... |
изострям - изостряш, несв. и изостря, св. 1. Какво. Правя остър. Изостри пръчката. 2. Прен. Правя да стане по-силно чувство, качество, ум, ми... |
наострям - наостряш, несв. и наостря, св. 1. Какво. Остря, колкото е необходимо, изострям, наточвам. Наострих моливите. 2. Прен. Кого. Насъск... |
острилка - мн. острилки, ж. Приспособление с отвор и нож за острене на моливи. |
подостря - подостриш, мин. св. подострих, мин. прич. подострил, св. — вж. подострям. |
апострофа - (фр. apostrophe но гр. apostrophe 'обръщане')1. Литер. Реторична фигура - обръщение към отсъстващи лица или към неодушев... |
пострадам - пострадаш, св. — вж. пострадвам. |
постройка - мн. постройки, ж. 1. Само ед. Построяване. 2. Това, което е построено; сграда, здание. Голяма постройка. 3. Строеж на художествено... |
остроумен - остроумна, остроумно, мн. остроумни, прил. 1. Който има изобретателен, остър ум. Остроумно дете. 2. Който съдържа остроумие; духов... |