| сви--- - Намерени са 18 думи от търсенето |
|---|
| свитък - мн. свитъци, (два) свитъка, м. 1. Навит на руло дълъг лист хартия (или друг материал), върху който е написан текст. Свитъкът беше ... |
| свивам - свиваш, несв. и свия, св. 1. Какво. Правя с виене. Свивам гнездо. Свивам венец. Свивам обръч. Свивам хоро. 2. Какво. Сгъвам, огъва... |
| свикам - свикаш, св. — вж. свиквам. |
| свикна - свикнеш, мин. св. свикнах, мин. прич. свикнал, св. — вж. свиквам. |
| свинар - свинарят, свинаря, мн. свинари, м. Човек, който отглежда свине; свиневъд. Във фермата има няколко свинари. |
| свирам - свираш, несв. и свра, св.; какво/кого. Поставям на тясно място с усилие; пъхам, завирам. Сврях парите на дъното на шкафа. — свирам... |
| свирач - мн. свирачи, м. Разг. Човек, който свири на музикален инструмент (обикновено народен). На събора дойдоха певци и свирачи от всички... |
| свирка - мн. свирки, ж. 1. Малък инструмент, който свири при духане. Съдийска свирка. 2. Приспособление, с помощта на което се свири за дав... |
| свирна - свирнеш, мин. св. свирнах, мин. прич. свирнал, св. — вж. свирвам. |
| свитка - мн. свитки, ж. Диал. Искра. Хвърли дървото в огъня и нагоре литнаха свитки от жарта. • Свитки ми излизат от очите. Изпитвам много ... |
| свирчо - мн. свирчовци, ср. Разг. Пренебр. Разсеян или глупав човек. |
| свиден - свидна, свидно, мн. свидни, прил. Който е скъп, мил, ценен. Свидно дете. Парите ми са свидни. Свиден край. |
| свинец - само ед. Остар. Олово, куршум. Хляб или свинец. |
| свинче - мн. свинчета, ср. Малка свиня. • Като на свинче звънче (прилича). Разг. Ирон. Не прилича, не подхожда. • Морско свинче. Спец. Боза... |
| свиреп - свирепа, свирепо, мн. свирепи, прил. 1. Който проявява жестокост, ярост; кръвожаден. Свирепи зверове. 2. Който изразява жестокост ... |
| свирец - мн. свирци, м. Разг. 1. Човек, който свири на музикален инструмент или с уста. 2. Прен. Животно, което издава наподобяващи свирене... |
| свирня - мн. свирни, ж. Остар. Свирене на музикален инструмент. Изкусна свирня. |
| свистя - свистиш, мин. св. свистях, мин. прич. свистял, несв. 1. Издавам рязък звук като при преминаване на въздух през много тесен отвор. ... |