| Буква А |
|---|
| атака - мн. атаки.1. Стремително въоръжено нападение на войските на противника.2. Прен. Бързо и решително настъпление, нападка (в спор,в с... |
| атаксия - (нлат. ataxia по а- + гр. taxis 'ред')Мед. Разстройство на координацията на движенията вследствие увреждане на нервните ... |
| атакувам - атакуваш.Предприемам атака, подлагам на атака. |
| атаман - (рус. атаман от тюрк.)1. Казашки главатар или началник.2. Главатар на белогвардейски отреди в Украйна, Средна Азия и Сибир през гр... |
| атараксия - (гр. ataraxia 'отсъствие на смущения')Книж. Пълно душевно спокойствие и невъзмутимост, което според епикурейците е качес... |
| аташе - мн. аташета.Лице от дипломатическа мисия, назначено да се занимава с определен кръг въпроси. Военен аташе. |
| аташирам - аташираш.Зачислявам към официално лице или мисия. |
| атеизъм - само ед.Отрицание на съществуването на бог; безбожие.// прил. атеистичен. |
| атеист - мн. атеисти.Последовател на атеизма; безбожник. |
| атеистка - мн. атеистки.Жена атеист. |
| ателие - мн. ателиета.1. Работно помещание на художник, склуптор, фотограф и др.2. Работилница за художествени или модни изделия. |
| атентат - мн. атентати, (два) атентата.Тайно подготвено покушение с политически мотиви. |
| атентатор - мн. атентатори.Лице, което извършва атентат. |
| атеросклероза - само ед. Хронично заболяване на големите и средните артерии, което се характеризира с намляване на еластичността им и образуване н... |
| атестат - мн. атестати, (два) атестата.1. Свидетелство.2. Атестация. |
| атестация - мн. атестации.Писмена или устна преценка за качествата на някого или нещо.// прил. атестационен. |
| атестирам - атестираш.Давам атестация; правя, провеждам атестация. |
| Атина - (гр. собств. Athene)Мит. Древногръцка богиня на мъдростта, покровителка на науките и изкуствата, Минерва в древноримската митологи... |
| атлаз - мн. атлази, (два) атлаза.Вид копринен плат, лъскав и гладък от едната страна.// прил. атлазен. |
| Атлант - (по собств. гр.Atlas, -antos)1. Мит. В древногръцката митология - тиган, наказан от Зевс да поддържа небето на плещите си, понеже ... |
| атлас - мн. атласи, (два) атласа.Сборник с географски, исторически или други карти, илюстрации, таблици, чертежи. |
| атлет - мн. атлети.1. Спортист, който се занимава с атлетика.2. Човек със здраво, красиво телосложение; здравеняк. |
| атлетика - само ед. Практикуване на физически упражнения и спортове, напр. в състезания по бягане, скачане и др. |
| атлетичен - атлетична, атлетично, мн. атлетични.Който е характерен за атлет. |
| атлетически - атлетическа, атлетическо, мн. атлетически.Който се отнася до атлетика. |
| атлетка - мн. атлетки.Жена атлет. |
| атмосфера - мн.атмосфери.1.Газообразна обвивка около Земята и някои други планети.2. Разг. Въздуха около нас.3. Прен. Окръжаващи условия, обст... |
| атоксичен - (по а- + гр. toxicos 'отровен')Мед. Несъдържащ токсини, неотровен. |
| атол - (англ. atoll, дума от Малдивските о-ви)Пръстеновиден коралов остров, ограждащ лагуна. |
| атом - мн.атоми, (два) атома.Най-малката частица на химичен елемент, която се състои от ядро и електрони.// прил. атомен, атомна, атомно,... |
| атомизатор - (клат. atomisator)Техн. Уред за разпръскване течност на много ситни частици; пулверизатор. |
| атомизъм - и атомистика (фр. atomisme, англ. atomism, нем. Atomistik)Филос. Механично-материалистично учение, възникнало в др. Гърция (Демокр... |
| атонален - (нем. atonal по а- + гр. tonos 'тон')Муз. Без определен такт; нехармоничен. |
| атоничен - и атонически (фр. atonique по гр. atonos 'отслабнал, отпуснат')1. Мед. Отпуснат, без тонус (за орган).2. Фон. Неударен. |
| атрактивен - атрактивна, атрактивно, мн. атрактивни.Привлекателен, примамлив. |
| атракцион - мн. атракциони, (два) атракциона.Съоръжение за развлечение в открити места за разходка и почивка. |
| атракция - мн. атракции.Ефектен номер, обикн. в зиркова програма, който привлича вниманието на публиката.// прил. атракционен. |
| атрибут - мн. атрибути, (два) атрибута.1. Характерен белег, свойство, качество, черта на човек или предмет.2. В езикознанието - определение.... |
| атрибутивен - (фр. attributif) Език.Определителен.// Същ. атрибутивност. |
| атриум - и атрий (лат.atrium от ater 'черен')1. Ист. Главната част на римската къща, където се намирало огнището.2. Преддверие.3.... |